Като че ли вчера беше, когато площадите се цепеха от скандирания, че 45 години стигат. Че никога няма да го погледнат онова омразно време, че не искат панелките и трабантите, а само въздуха да им оставят… То се оказа, че сега и въздух няма.
А днес чета: Искат 30% квота за БГ музика в радиото и тв ефира! И кои искат това социалистическо ограничение? Зад идеята за квотата застават родни артисти, организации като Филмаутор, Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти, Съюза на българските композитори, Артистаутор, БХРА и др. Ами нали бяхте против това да има регламенти за музика, нали затова скачахте по площадите? Орлин Горанов казва: „Националното радио имаше над 75% квота за българска продукция, независимо каква – поп, джаз, класика, каквото се сетите. 15% бяха съветска. И останалите – други“. Процентите не бяха такива, а доколкото си спомням: 60 на сто българска, 15 съветска, 15 от другите соцстрани и останалите 10 на сто Западна. Но тогава беше друго времето -престъпно. Нали сега пазарът диктува. Ако народът иска българска – такава ще звучи, а не със закон.
Уж Онова време е престъпно, омразно, зверско, време на ДС, затвори и лагери, а пък трийсет години минаха и пак повтаряме някои негови добри практики. Искат да връщат доброволните отряди. Махнаха адресната регистрация и сега е пълен хаос, ще я върнат. Запазена марка на социализма. Искат да връщат наборната служба – пак от онова време. Като прелее от народ София, ще върнат софийското жителство.
По щандовете четем за млякото на баба, салама на дядо, кремвирши О, Пепи!, сирене и кашкавали по рецепта на Онова време, омразното, престъпното…Вярно е, че нямаше десет вида луканки, но пък беше истинска. Имаше три вида сирене – овче, краве и смес, ама сирене, а не имитации… И саламите пресни бяха три вида: Камчия, Хамбурски и телешки – ама какъв вкус имаха, щото се правеха по строги стандарти.И кремвирши – един вид, ама с месо.
Сега пуснаха виц: хората тестват качеството на кремвиршите като ги дават на котките. Производителите се изхитриха и слагат вече в тях мишки!
И напитките бяха напитки, а не царкировски ментета. Държавата пазеше здравето на народа, защото тя го лекуваше и нямаше интерес да го трови с боклуци, а налагаше задължителна профилактика! И нея сега откриват – ентусиазирано, патетично, че чак ме разсмиват. Само в България неуморно се рушеше, а не се надграждаше – икономика, селскостопанство , хранителна промишленост…Затова сме на този жалък хал.
Стефан Северин