В България е лукс да се разболееш

В България е лукс да се разболееш. И не говоря за някаква тежка болест, операция или лечение за хиляди евро. Говоря за най-обикновеното разболяване. Ставаш една сутрин, боли те гърлото, имаш температура, не се чувстваш добре и решаваш да отидеш на лекар. И от този момент започва едно приключение, в което накрая не знаеш кое те е заболяло повече – гърлото или портфейлът.

Първо се опитваш да си запишеш час при специалист. Обаждаш се и ти казват, че по Здравна каса има свободен час след три седмици. Чудесно! Само трябва да обясниш на болестта да почака малко, защото системата в момента е заета. Ако обаче искаш платен преглед, изведнъж се оказва, че може още утре. И така вадиш едни 50–60 евро, защото, колкото и да си търпелив, трудно можеш да убедиш температурата си да спазва графика на Здравната каса.

Отиваш на прегледа, лекарят те преглежда и ти назначава няколко изследвания. Нищо страшно, просто да сме сигурни. Само че за някои от тях пак трябва да платиш. После ти изписва лекарства и тръгваш към аптеката. Влизаш с рецепта и надеждата, че поне този път ще минеш тънко. Фармацевтът започва да вади кутийки. Това сутрин, това вечер, това след хранене, това преди хранене, това за стомаха, защото другото може да ти раздразни стомаха. И накрая ти казва: „Дължихе 87 евро.“ А ти стоиш и гледаш торбичката с пет кутийки, сякаш вътре трябва да има нещо златно.

И най-хубавото е, че дотук може още да не си разбрал какво точно ти има. След няколко дни трябва да отидеш на контролен преглед. Ако не се оправяш, може да се наложат допълнителни изследвания или друг специалист. И така едно уж обикновено разболяване съвсем спокойно може да ти струва над 100–150 евро - без да си лежал в болница, без да си претърпял операция, без да се е случило нещо кой знае колко сериозно. Просто си имал неблагоразумието да се разболееш.

И тук идва въпросът, който на мен лично ми е най-интересен. Нали всеки месец плащаме здравни осигуровки? Нали идеята е, когато имаш нужда от медицинска помощ, да можеш да я получиш? Разбирам, че има направления, лимити, графици и че лекарите също имат определен капацитет. Но за пациента всичко това изглежда доста странно. Когато трябва да плащаш осигуровките си, системата работи безотказно. Когато ти трябва преглед сега, понякога се оказва, че трябва да платиш още веднъж.

А представете си едно семейство с две деца. Едното се разболява, след три дни другото, след него майката, накрая и бащата. Четирима души, прегледи, лекарства, отсъствия от работа, евентуално изследвания. И един месец, който финансово си бил подредил сравнително добре, изведнъж отива по дяволите. Защото болестите нямат никакво намерение да се съобразяват дали този месец плащаш каско на колата, дали имаш кредит, или дали детето има нужда от нови обувки.

А ако работиш за себе си, става още по-интересно. Лежиш с температура, телефонът звъни, клиентите чакат, задачите не спират. От една страна трябва да си почиваш, от друга знаеш, че ако не работиш, няма кой да изкара парите вместо теб. И накрая лежиш с термометъра в едната ръка и телефона в другата, отговаряш на съобщения и се опитваш да изглеждаш професионално, докато едва говориш.

Но всичко това е нищо в сравнение с положението на някои пенсионери. Защото аз мога да се възмущавам, че съм оставил 50 евро в аптеката, но има възрастни хора, за които тези 50 евро са огромна част от парите, с които разполагат. Хора, които не пият едно лекарство за 5 дни, а няколко лекарства всеки ден, години наред. И всеки месец трябва да смятат колко ще им остане за храна, ток и отопление, след като си купят необходимото от аптеката.

И знаете ли кое ми се струва най-тъжното? Че според мен има немалко хора, които вече отлагат да отидат на лекар не защото не ги боли, а защото се притесняват колко ще им струва. Усещат, че нещо не е наред, но си казват: „Ще изчакам още малко. Може да ми мине.“ Не защото са безотговорни към здравето си, а защото знаят, че един преглед може да доведе до още разходи, за които в момента просто нямат пари. И това вече не ми е смешно. Защото можем да отложим покупката на нов телевизор. Можем да отложим почивката. Можем да караме още една година със стария телефон. Но не би трябвало да се налага да отлагаме собственото си здраве, докато дойде следващата заплата.

Не обвинявам лекарите. Напротив, знам, че много от тях работят при огромно натоварване и правят всичко възможно да помогнат на хората. Проблемът е в това, че за твърде много пациенти пътят до навременната медицинска помощ минава през портфейла. И колкото по-празен е този портфейл, толкова по-дълъг може да се окаже пътят.

Преди се шегувахме, че най-важното е да сме живи и здрави, а парите ще ги изкараме. Сега започвам да си мисля, че за да останеш здрав, първо трябва да имаш пари. И това е може би един от най-тъжните абсурди, до които сме стигнали. Защото в една нормална държава човек трябва да се притеснява как да оздравее, а не дали ще може да си позволи да се лекува.

Борислав Борисов