В ОЧАКВАНЕ НА ЦИГАНИНА

 

Чакам един циганин да дойде да ми изхвърли боклука –

четири-пет чувалчета с не много тежък боклук.

Той обаче не идва, а се отдалечава оттука

и защото захладня, навярно го тегли на юг.

Пролет е, циганетата щъкат като мравки в тревата

и събират, и мъкнат всичко, каквото е останало тук –

имам за изхвърляне четири-пет чувалчета всевъзможни остатъци,

които бяха живота ми, а сега са боклук –

стари книги и вестници, и шишенца, и отражения,

и бинтове, и топчета, и памучета, и тел,

и тетрадки с пребледнели недописани стихотворения,

и конци, и паяжини, в които съм се оплел.

Този циганин обеща да се върне и да хвърли чувалите,

да ме освободи един вид от живота ми досега.

Пролет е и мравките щъкат нагоре-надолу в ливадите,

и лъщят от пречупена светлина.

Чакам го този циганин – герой от антична трагедия,

да дойде най-после, но дъждът над Балкана вали

и спасителят мой се напива с ракия и дреме,

и това е прекрасно, нали?

И какво, че платих предварително – трийсет лева не стигат,

и какво, че дъждът става все по-студен и студен?

Аз седя и го чакам – чакам моя си циганин,

и си викам, че едва ли ще забрави за мен.

Николай Милчев