Религиите имат друга цел, те са мост между „тук“ и „там“, а не пъдари на това, което се случва само „тук“
Чудесно е и християните, и мюсюлманите, и будистите да са загрижени за социалната справедливост и климатичните проекти, но защо трябва да го правят през религиите си!
Този въпрос лъсна пред будния ми ум с целия си блясък, след като прочетох една новина на сайта VATICAN NEWS. Всъщност новините са повече и са свързани с посещението на папата в Азия и най-вече в Сингапур, но нека първо за удобство да разделим въпроса „Върши ли си Църквата работата?“ на две:
1. Коя е Църквата?
2. Каква ? е работата?
По първия въпрос. Той отпада като ненужен, ако си спомним деветия член на Символа на вярата: вярвам в ЕДНА, свята, съборна и апостолска Църква. В тази светлина не може да съществува множествено число на думата “църква”, но днес така наричат какво ли не. Вижте само протестантите: при тях всяко квартално клубче на религиозна основа е “църква”.
Половината, ако не и повече от сектите наричат себе си “църкви”. Има даже и Църква на Сатаната, основана през 1966 в Сан Франциско от Антон Шадор Ла Вей и с управляващ орган Ордена на Трапецоида (1950). Затова предлагам да наричаме “църква” онзи Богочовешки организъм, който води началото си от Петдесетница, когато Св. Дух слиза над апостолите във вид на огнени езици, и в който членуват всички, преминали през тайнството Кръщение чрез свещениците, получили апостолска приемственост в тайнството Свещенство. Тоест под “църква” да разбираме християнската Църква.
По втория въпрос - каква? е работата на Църквата. Църквата започва да върши своята работа още от първия ден на съществуването си. Ето какво казва Петър на събралия се народ, след като му благовести за Възкресението и Възнесението на Христос:
“А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш”. И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. И постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението (т. е. причастието - б. м.)и в молитвите. Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим... А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха”
(Деяния, 2:38-47)
С две думи: работата на Църквата е да преподава учението на Христос и да спасява души, като кара хората да повярват. А учението на Христос е ясно формулирано в Проповедта на планината (Матей, 5,6,7) и е синтезирано в едно изречение:
“Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците”
(Мат. 22:37-40).
Тези две заповеди са известни още като “Новият завет”. Тях преподава Църквата денонощно и подготвя природата “човечество” за вечността. Ето това? е работата на Църквата.
Да се върнем сега към новините от Ватикана, с които започнахме и да се опитаме да отговорим на въпроса върши ли си Църквата работата. Сайтът съобщава за грандиозна обиколка на папата из Азия. В Индонезия - най-голямата мюсюлманска страна в света поне по брой на населението, изповядващо тази вяра, - “папата несъмнено ще подкрепи междурелигиозния диалог и ще насърчи придържането към принципите на Панкасила (официалната философска доктрина на Индонезия), които насърчават взаимното уважение между различните групи. Той ще се обяви против радикализма и за укрепване на братството в многообразието”. Обиколката продължава: “Посещавайки Папуа Нова Гвинея, която е изправена пред предизвикателствата на бедността, корупцията и изменението на климата, Франциск не може да не призове за справедливост, внимание към бедните и грижа за околната среда. Целта му е да вдъхнови промяна към по-голяма социална справедливост”.
Само на мен ли ми се струва, че Църквата доста е променила “предмета си на дейност”, ако изобщо е редно да го наречем така? Акцентите във визитите на папата показват стремеж към подобряване на света - социална справедливост, бедност, околна среда и т. н. Това е чудесно, това е благородно и човеколюбиво, но Църквата винаги е учила, че този свят е суетен и мимолетен - та нали от него бягат отшелниците в пустините! Нали бягат от неговите прелести и изкушения, за да не погубят сред тях душите си! Далеч съм от мисълта да искам забраняване на светските радости, отхвърляне на благоденствието и спокойствието, скъсване с наслажденията - но това не е работа на Църквата. Има си достатъчно НПО да се борят за тези благини и достатъчно увеселителни институции да ги доставят.
Папата сякаш търси общ знаменател между всички хора и го намира в привързаността към този свят. В рамките на тази привързаност той иска да състави списък от първостепенни ценности и да оглави движението за тяхното отстояване. Такава е и политиката му към икуменическото движение - Ватиканът формално не участва в него, но иска да е начело. И ако в началото тези совалки бяха между християнските деноминации, то сега те обхващат всички религии, като търсят общото между тях и го намират там, където няма никакви противоречия. Защото ако богословите може да не са единодушни по въпроса дали ипостасите на Св. Троица са единосъщни или подобосъщни помежду си, то че сочната пържола с картофки е хубаво нещо, са съгласни всички. И ако няма нищо лошо в това всички - и католици, и протестанти, и кришнари, и мюсюлмани, и всякакви други - седнат на една маса да похапнат сочни пържоли с картофки, то да се молят заедно и да извършват един другиму тайнствата не е редно. Чудесно е и християните, и мюсюлманите, и будистите да са загрижени за социалната справедливост и климатичните проекти, но защо трябва да го правят през религиите си! Няма ли в страните им други форми на обществена изява? Религиите имат друга цел, те са мост между “тук” и “там”, а не пъдари на това, което се случва само “тук”. Но целите на икуменизма са съвсем други - оперативните са придобиване на власт и влияние, а стратегическите - създаване на нова, непозната досега религия.
Казват, че има много общи неща между християнството и други религии. И няма как да е иначе, защото Творецът е един, творението е едно и Истината е една. Един е и познавателният механизъм на човека, защото една е и природата му. Затова е напълно нормално във всички епохи и всички учения да се прокрадва един и същи принцип, едно и също познание, само че формулирано по различен начин, доколкото е плод на човешкия ум в дадената епоха, на условната знакова, символна система на тази епоха. Ако е скъсана връзката със символната система на епохата, остава неразбираемо и нейното познание. Спомнете си само случката с безплодната смокиня в Евангелието. Ако не знаете, че смокинята е дървото на евреите, както дъбът на гърците и римляните, липата на германците и ясенът на скандинавците, случката ще остане неразбираема за вас.
Различното при християнството е, че учението му не е плод на човешки ум (за което говори и неговата привидна абсурдност), а е преподадено от Бог. И като такова е преподаване веднъж завинаги, притежава пълнота и неизменност. Ако приемем това съвършено богооткровено учение за истина, то всичко, макар и малко различаващо се от него, е лъжа по пътя на най-елементарната логика. Така че многото религии и учения не са сбор от много истини, не са и сбор от различни парченца на една истина, а се делят на истина и нещо друго - полуистини, илюзии, заблуди и откровени лъжи. На това трябва да е стъпил папата, като тръгва да обикаля други страни и народи в Азия, а не да прави мили очи на всяко екзотично учение, което му се изправи пред погледа.
Но пък може и да не съм прав. Папата, както сам твърди за себе си, е “викарий” на Христос на земята, Негов аватар. На Първия Ватикански събор през 1870 (потвърдено от Втория през 1969) римокатолиците приемат догмата за примата и непогрешимостта на папата ex cathedra (приемането на нови догмати почива върху учението на Нюман за догматическото развитие, но това е друга тема), така че кои сме ние, простите православни граждани, та да се бъркаме на папата, когато е решил да се бори с климатичните промени! Човекът е прав, просто защото не може да греши.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, стига папата да няма нищо против.
trud.bg
