Поведението на българското правителство в отношенията с Македония стана съвсем неадекватно и скандално. Да откажеш в последния момент планирана отпреди 3 месеца среща с държавния глава Георге Иванов с мотива, че не желаеш да се намесваш във "вътрешните работи на съседната ни държава", е меко казано израз на дипломатическо безсилие. Как така най-големият радетел за Западните Балкани и все още европредседател поне на хартия, отказва среща? Излиза, че щом го прави с други гости, значи се меси в техните вътрешни работи. Това, освен че е нелепо, говори и за нещо много по-срамно - такава раболепна васалщина във външната си политика България не помни. Защото е повече от видно, че мишкуването на Борисов и Захариева със скандалната отмяна на срещите идва по внушение и инструкции на външни сили, които не са съгласни с позицията на Иванов. А нашите изпитват неистов страх да не ги упрекнат, че по този начин биха я легитимирали.
Не искали, видиш ли, да се намесват във вътрешните работи на Македония, но не пропускат ни срещи със Заев, ни момент да натрапват позивната карма "интеграцията в ЕС и НАТО не бива да бъде поставяна под въпрос". "Щеше да е предателство, ако след срещата за 120 секунди между премиера Заев, външния министър и президента Иванов аз днес да се срещна с него", измъква се наш Бойко. Предателство към кого, г-н Борисов? Към опонентите на Иванов, към началниците ви от НАТО и ЕС или към България, за която новото име на Македония е като бомба със закъснител - с това и вие сте наясно. Каква по-директна намеса във вътрешномакедонския спор от това да заемеш нечия страна, както направиха премиер и външен министър вчера? Какво по-голямо падение от отказа да говориш с човек, с чието мнение не си съгласен? Или може би днешното посещение на Захариева у съседите ще е само разходка и театър?
