ВЪТРЕШНА СТЪЛБА

Къщата ни е с вътрешна стълба за втория етаж. Няма друга такава стълба. Като ластик е, който те изтегля на секундата, и никак, ама никак не е трудна за изкачване. Не знам как става това, но стъпиш ли на първото стъпало, и вече си на последното. Ни един път не се уморих, докато се качвах по нея. Гладка, мека – стълба от облаци.
В долния ѝ край има две малки прозорчета. Гледат към долната тераса и към калкана на къщата с комшиите. Нямат изглед тия две малки прозорчета, само пускат светлина и толкова. 

Баща ми обаче беше голям табиетлия и направи за прозорчетата решетки от ковано желязо. Един майстор от махалите на Тетевен направи решетките и ги изви и накъдри наистина като майстор. 
Като дете почти не ги забелязвах. Виках си – добре, че ги има тия решетки, щото ме беше страх да не би някой да счупи малките прозорчета, докато спя, и да ме убие, и да ме изнесе навън. Приемах ги за нещо като предпазни решетки. 
После, като се влюбих, някои от железните извивки ми заприличаха на сърца. Казвам ви – промениха се тия решетки и станаха на сърца. Съвсем същите като тия, дето сега ги показват с пръсти известни хора и се правят, че така обичат всички. 

Тия железни сърца посрещаха и изпращаха любовта ми, после спряха да посрещат и изпращат жени, приятели и роднини, спряха да посрещат живота. 
От година съм пак при решетките и чак тая вечер ги огледах внимателно. Пребоядисани са, много хубаво лъщят в черно – и те бяха част от ремонтите тука, но вече ми приличат на бъбреци. Честно ви казвам, не са никакви железни извивки, никакви листа и сърца, ами вече са бъбреци, край които вали дъждът и които ме чакат да мина покрай тях. 

Боже, как изтича времето, боже, как изчезват детството и любовта, как сърцето спира да се отразява с формите си и как остават бъбреци и каквото се прави с тях – нали се сещате. 
Тия бъбреци сега обаче са железни и това вместо да ме натъжава, ме разсмива, защото показва само едно – висшето образование, любовта и поезията не прощават на никого. И метафорите също. 
А за сведение на Националния литературен музей и изследователите на литературата – броят на стъпалата е шестнайсет.

Николай Милчев