Въвеждане на частичен вечерен час във Франция.
Мдам...
И тук вече... въпросът не е само какво се случва по улиците. Въпросът е какво следва след това.
Социалните протести във Франция започнаха с недоволство от цените, обществените услуги и условията в образованието, но през последните дни на места прераснаха в безредици, палежи и грабежи. Заради това френските власти вече въведоха локални вечерни часове в части от Париж и други градове, а премиерът Себастиен Льокорню каза, че не изключва и извънредно положение, ако бъде счетено за необходимо.
И аз започвам да си задавам един съвсем... неудобен въпрос.
Дали подобни кризи няма постепенно да превърнат временните ограничения в нещо постоянно?
Първо вечерен час.
После забрана за събирания.
После ограничения на движението.
После още една мярка, разбира се, все „за наша защита“.
Вече сме виждали колко лесно извънредното положение може да се превърне в ново нормално, когато обществото е уплашено - справка с времето на ковид.
Ииии ако днес основанието е насилие и грабежи, утре какво ще бъде?
Не твърдя, че има предварително написан сценарий за „вечен военен режим“, защото това би било спекулация. Нооо... точно сега е моментът да се пита къде е границата между необходимата защита на обществото и постепенното отнемане на права в името на тази защита.
