Да дадеш специална пресконференция заради първомайския митинг протест на БСП и атаките към управлението, които отправи лидерката на партията Корнелия Нинова, намирисва на диагноза. Не заради някакви свръхособености на днешния политически пейзаж в България, а защото всяка година на този ден, от повече от век насам, има протести и митинги. И не само у нас, а и по цял свят.
Да аргументираш собствената си истерия с призиви от типа "да седнем по-сериозно и да се разберем на по чаша бира" вече говори за тотална неадекватност, граничеща с психопатия. Именно това демонстрира вчера триото Каракачанов - Горанов - Дончев, което ни в клин, ни в ръкав събра медиите, за да критикува опозицията защо се държи... като опозиция. Било "байганьовска традиция", представете си, да се плюе по управляващите! Протестите рушали държавността и институциите. По тая безценна логика на вицето Каракачанов цял свят на 1 май се държи байганьовски, когато надига глас в защита на социални права и против безобразията на собствените си управници. Хеле пък в Чикаго през 1886 г. Опозицията трябвало да бъде отговорна. Какво точно разбира нашенската власт под отговорност, е трудно да се каже. Но е повече от очевидно, че зад цирка, който вчера ни спретна, прозират и страх, и уязвимост и гузна съвест. Всеки що-годе интелигентен човек, който вярва в собствената си правота, би подминал с мълчание нещо, което намира за несериозно. Но, изглежда, властта у нас наистина се е припознала в паралелната държава, задкулисието, корупцията и нарушаването на човешките права. Затова и призивите за оставка, които звучат все по-често, са най-стряскащият кошмар, който съпътства днешното управление.
