Великобритания откри топлата вода: Енергийната сигурност се постигала вкъщи
На 21 октомври британското правителство (отново) разреши разработването на газовото находище Jackdaw. След години безсмислени процедури, протести и съдебни битки Лондон установи, че газът под собственото морско дъно може да бъде полезен. Особено когато алтернативата е да купуваш чужд, който освен много скъп може да се окаже и физически невъзможен за доставяне.
Когато Британия все още беше (относително) велика, добиваше достатъчно, за да блести с нетен износ и енергийно самочувствие. Нефтът и течните газови фракции достигат връх от 137 млн. тона през 2000 г., газът – 115 млрд. куб. метра. През 2025 г. общият добив на нефт и газ е около 75% под пика от началото на века. Старите находища се изчерпват. Компаниите откриват нови, но активисти и политици започват все по-усърдно да пречат на усвояването им. Така всички нови прооекти се оказват в уникална ситуация - на компаниите им е позволено да инвестират стотици милиони в търсене, проучване и разработване, но не и да добиват и продават.
Jackdaw е открит през 2005 г., а оценъчните сондажи продължават между 2007 и 2012 г. Част от дългата подготовка има инженерно обяснение – високо налягане и температура. Далеч по-висока бариера обаче се оказва политиката. Проектът няколко пъти получава и губи разрешителни. На 30 януари 2025 г. шотландският съд пак отменя одобренията за Jackdaw и Rosebank (друг подобен проект). Строителството може да продължи, добивът – не. Shell вече е вложила над 800 млн. паунда в Jackdaw. Парите могат да потъват, важното е газът да не излиза, за да могат британските политици да си пришиват зелени пагони.
В реалния свят обаче морализаторстването има фиксиран срок на годност - докато свършат парите (на другите). Или както е в конкретния случай - докато енергията стане толкова скъпа и/или недостъпна, че дори и на най-големите идиоти им просветне. Тогава дори и "зелените" лейбъристи са принудени да игнорират крясъците на невежите спасители на планетата и да се подчинят на законите на физиката и икономиката.
Следващата стъпка е отключването на Rosebank, който е доста по-голям и много "по-нефтен" проект. Точно този път превърна съседна Норвегия в енергийното сърце на Западна Европа и позволява на норвежците да си купуват всеки нов модел на Tesla. Това е пътят, който води до реална енергийна сигурност и независимост за Великобритания и Европа. Остава само да го схванем и в България.
Боян Рашев
