И ние имаме принос в шантавата периодика
В списание "Светлина и мрак" енциклопедистът Тодор Йончов обявява, че Земята не се върти
"Антипсихиатър" е единствената трибуна на лудите в историята на периодичния печат. Този вестник излиза в края на XIX век в парижкото предградие Льо Кремлин-Бисетр. Редакцията се помещава в тамошната психиатрична клиника.
На страниците на изданието пациентите полемизират с докторите кой всъщност е куку. Те или служителите с бели престилки? За съжаление газетата скоро спира и въпросът не е решен до днес.
Пак в Париж по същото време се разпространява "Вестник на просяците". Всекидневник, който предлага ценна информация на уличното братство. Изданието сочи в кой район на града милостинята е най-щедра, кой богаташ вдига сватба или друга веселба.
"Вестник на слугините" е тиражиран в Лондон. Орган на Дружеството на домашните прислужнички, той помества полезни четива как най-ефикасно се бърше прах и се търка под. Има и указание как да светне загорял тиган.
В британската столица е излизал и "Бракоразводен вестник". Мисията му била да обсъжда проблемите на онези, които не искат повече да живеят под един покрив. Между другото газетата дава съвет как безнаказано да се осъществи двуженство.
Много романтични са изданията, изцяло списвани в стихове. От уводната статия до най-дребната информация. Такъв е вестник "Ромьос", редактиран от Георгиос Сурис в Атина. Също и "Уилистън джърнъл" в Канзас Сити под перото на мис Елизабет Уилсън. Тя сама римувала текстовете.
Газета в мерена реч пуска и столичният вестникопродавец Димитър Тодоров. Висок, сериозен, със засукани мустаци, с бяла риза и китка на бутониерата, той бил известен като Даскала. Рекламирал стоката в стихове. Влизал в кафене "Панах" и декламирал:
Господин Чудомир,
земи си "Пряпорец" и "Мир",
та да видиш келепир.
Трогнат, Чудомир вадел кесията и купувал. През 1908 г. Даскала стартира собствено римувано издание. Името е "Българска телеграфна агенция". Първият брой излиза на 16 август, за да поднесе в мерена реч събитията у нас и в чужбина.
Вестникът обаче не потръгва. Оказва се, че нашият читател не е узрял за новата форма, не може да оцени новаторството.
През 1902 г. по сергиите плъзва списание "Светлина и мрак". В него енциклопедистът Тодор Йончов излага съмненията си, че Земята се върти. "Мен са ме убеждавали – пише той, – че Земята се върти и въпреки това, гдето ми се е виждало землевъртението доста чудовищно, вярвал съм, както вярват и всички други; убеден обаче никогаш не съм бил, както не са убедени даже и самите астрономи, що доказват, че Земята се върти."
"Светлина и мрак" се харчи като топъл хляб. Студентите тайно четат журнала под банките на университета. Най-голям успех има книжка 5, в която Йончов отсича: "Възоснова на тия мои разкрития опован, аз от 9 март 1903 год. обявявам, че Земята не се върти!"
Флагман на куриозната преса е "К'во да е". Този вестник се печата "де да е", появява се "кога да е" и струва "колко да е". Главен редактор е Кой Дайов, псевдоним на Александър Едрев-Вердела.
"К'во да е" се ражда през 1911 г. и преживява три войни. През 1920 г. жестока хартиена криза хваща печата за гушата. След Ньойския диктат България е притисната от репарации и инфлация, а търговията с целулоза минава в ръцете на спекуланти. Много издания спират, но "К'во да е" продължава на бакалска хартия за увиване на риба и маслини.
Амбалажната трибуна е "Орган на българските масалджии, зевзеци и млади таланти". Сред талантите е Христо Смирненски, чийто шлифовани стихове релефно изпъкват на грапавите страници.
Това уникално издание се появява през януари 1936 година.
През януари 1936 г. излиза брой 1 на "Вестник на гениите". Той е "Орган на гениите в България и по цялото земно кълбо включително и на Канарските острови". Осем големи страници приютяват колоси на мисълта. Изданието се опитва да отключи тайната на свръхнадарените:
"Според изчислението на един американски учен общото число на мозъците на всички гении в света възлиза на 3 квинтала, докато мозъците на всички кокошки от щата Масачузетс възлиза на 20 квинтала. Тази разлика се дължи не само на климатичните условия, но предимно на априорните контрибуции на физикодинамичните клетки на мозъчното вещество."
Редакторите обещават брой 2 на "Вестник на гениите" да се появи след едно столетие, през януари 2036 година.
Уникално кулинарно издание проектира вестникарят Стоян Шангов. Той искал да тиражира новинарски лист на тестена хартия. Да смени целулозата с брашнени кори, а мастилото със сладък сироп.
Стоян Шангов проектира газета на тестена хартия отпечатана със сладък сироп. След прочитане броят да бъде изяждан.
Ефектът ще е поразителен, защото след прочитане вестникът става за закуска, възторгвал се авангардният гутенберговец. Ако броят е жилав, може да се топи в мляко, препоръчвал той.
Стоян пресмята, че в началото на XX век брашното е далеч по-евтино от хартията. България е сериозен производител на зърно, докато целулозните продукти са само внос. При всички случаи тестените листа са на сметка, заключава новинарят и добавя, че сироп също дал Господ.
Шанговата мечта се спъва в липсата на технологии. Няма машини, които да изработят фино тестено фолио, потребна е и специална печатарска техника. По тази причина захаросаната газета остава неосъществена.
trud.bg
