Политиката е шоу, но шоуто не е политика. Там, ако не си свършиш работата професионално, си аут завинаги. Докато в политиката, така да се каже, са свикнали с гафове.
Проектът „Слави”. По-скоро бившият проект. Интересна е метаморфозата на шоумена от социален революционер до удобен ибрикчия на правителството. Защо ли?
Истината е, че славата, известността и близостта до властта развращават, те са заразни и слабите духом се поддават. Започват ДА СИ ВЯРВАТ. Което е най-страшното. Човек започне ли да се възприема много на сериозно и да си вярва, вече е приключен.
Особено когато си започнал от нулата. Жадните за внимание и власт са обикновено такива, на които са липсвали. Както казва народа: „Пази, Боже, сляпо да прогледа!”. Поради липсата на реална преценка за себе си започват да си вярват, че са красиви, умни, достойни, че народът трябва да ги гледа с обожание....и тогава започва катастрофата. Реалността в пълната си тежест.
Тези дни наблюдавам как картонената кула на Слави се срути безвъзвратно. Заради желанието му да свърши услуга и да бъде УДОБЕН. Всъщност винаги е бил удобен. Защото шегите и подигравките НЕ СА РЕАЛНА КРИТИКА. Защото той пропусна моментът, в който хората му вярваха. Озлобен и амбициозен, шоуменът реши, че публичното ибрикчийство на управляващата клика ще му отвори пътят в политиката, който толкова е желан от него.
Всъщност всеки се пита защо?!
Защо беше референдумът, по който народът се запали и припозна този циркаджия като спасител на нацията? Кастингът за политици, все едно си избира момичета за балета? От гледна точка на шоу – добре, от гледна точка на политиката – зле.
Народът му повярва, той си повярва още повече и се провали. Защото ако реално беше тръгнал срещу властта, ТОЙ НЯМАШЕ ОТ ДЪЛГИ ГОДИНИ ДА СЕ ПОДВИЗАВА ПО НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ. Опитайте се да се сетите за водещ, който ама НАИСТИНА критикува и задава неудобни въпроси на властта – май всички ги изритаха от големите телевизии. Показателно! Дори много по-сериозни журналисти и предавания.
Това говори много. В България властта е просташка и безкомпромисна. Когато някой им е неудобен, те веднага го махат или/и го смачкват. Но комфорта на Слави на този фон изглежда, меко казано, странен. И пак си задавам въпроса – кому е изгоден?
На властта, естествено. За да тушира безобидно народното недоволство. За да може вечер хората да попсуват малко правителството и с чувството на добре изпълнен дълг да си легнат. Без това да застрашава никого, защото проектът „Слави” е безобиден и удобен за управляващите.
Личната деградация на този човек е потресаваща. Властта наистина е заразна и като проказа обхваща всеки, докоснал се до нея. Само силните духом, почтени и свестни хора могат да устоят и да не се променят. Колко обаче са такива?
Колко са примерите на хора, които уж мислеха за България, уж щяха да ни спасяват /моето мнение е, че ако чакаш някой да те спаси, не заслужаваш спасение/, уж щяха да мислят за народа, но веднъж седнали на трапезата, започват да вярват, че са богоизбрани.
И си припомням „Приказка за стълбата” на Смирненски- толкова добре е описано:
„Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!”
Новите принцове и принцеси на България. Новите първенюта. Новите цървули, повярвали си, че са трандафори!
Пази, Боже, сляпо да прогледа!
Елена Гунчева
