Това е моят мрачен кафкиански свят. Мрачно шарен.
На вратата му с големи букви пише КВОШЕКАЖЕШ?!
И с удивителна, и с въпросителна.
Параметрите на кафкианския свят са прости. Социалната мрежа робот всяка минута те пита “какво мислиш”. Предлага ти снимки, заглавия, мнения, избрани гадости и информация как върви световната война. Много добре върви. Ти к’во мислиш?!
Но в момента, в който искаш да кажеш какво мислиш, изскача извратеният дух от тая бутилка и ти крещи:
ВНИМАВАЙ К’ВОШЕКАЖЕШ?!
Гледам снимка на жената на Президента на САЩ. Ех, Америка. Била Първата дама на среща с транс-общността. Моите идоли на Свободата. И трябва да внимавам к’вошекажа. Ми аз ги обичам, аз съм ги женил в мое предаване, когато това не беше поминък, а беше революция.
Защото не е редно да кажеш, че някой е грозен, извратен и тъп. Защото веднага ще те обявят за горните неща. Да помълчим.
Ама като мълчим, снимките и статиите, на които виждаш самия Дявол, стават все повече. Никой не казва какво мисли за тия снимки, дето трябва да се внимава с тях. Парадокс на 21-ви век: кажи какво мислиш, но ВНИМАВАЙ К’ВОШЕКАЖЕШ?!
По-добре недей. Недей да го казваш.
Добре, друга снимка. Снимка на хубава жена. Внимавай какво ше кажеш.
Снимка на манифестация. Недей го казва.
Снимка на политически лидери - шът, замълчи. Гротеска на тема пол и естетика - тихо, не се обаждай.
Фарс. Юридически фарс. Нищо не разбираш, трай си.
Новини за тротинетки. Съобразявай се с тротинетките. По-добре не се обаждай.
Директна лъжа ти се навира в очите. Брой до десет, остави ги да правят, каквото си искат.
Снимка на котенце. Нищо не казвай, харесвай, харесвай, харесвай - ще те обесят, ако кажеш нещо.
Снимка патриотическа. Недей да се излагаш, ще те погнат.
Вицове стават обвинителен акт. Литературата е подсъдим. Всяка статия е престъпник. Кой написа това? Кога? Литературата какво е? Тя е самопризнание. Всичко ш’сикажеш. Погнахме те.
Погват те за всичко. Нямаш правилен ход. Правиш мисло-престъпления. Искаш да си амеркански герой с фантастични способности и сила - за да се бориш с всички изроди. Ето, пак го направи. Изпусна се.
Не само го каза! Написа го! За тези девет написани реда ще те съдим.
Иначе да, кажи кво мислиш? Но, внимавай К’ВОШЕКАЖЕШ?!
Свобода ли?! Излъгаха ме. Излъгаха те. В този един наш кафкиански свят всеки един от нас е падащо листо оставено на вятъра. Замълчи, замълчи.
Нищо не казвай за тия прочетени редове. Замълчи и ги покажи на друг. Не може да е толкова самотно, нали?!
Мартин Карбовски
Тина
преди 9 месеца
Чудесно, Карбовски! С малка забележка - всеки от нас е падащо листо, което листосъбирачът иска да погълне и смели в търбуха си. Затова говори, говори и ние ще говорим и кажем това, което не трябва да бъде премълчавано.
Коментирай