Военните усилия на Пентагона ще се префокусират от Украйна към Близкия Изток и АТР (Азиатско-тихоокеански регион)

След като станаха известни контурите на новия управленчески екип на Доналд Тръмп могат да се направян някой по-важни предположения за бъдещата външна политика на САЩ. Военните усилия на Пентагона ще се префокусират от Украйна към Близкия Изток и АТР (Азиатско-тихоокеански регион). По-точно Вашингтон ще се заеме по-плътно с „китайският фактор“, който реално заплашва неговото доминиране в света. То не значи, че Украйна ще отпадне окончателно от щатския дневен ред. Тя ще си остане постоянна прокси сила на англосаксонците срещу Русия, ЕС и Турция. Не е изключено Украйна да се подготвя за частична реализация на проекта „Нов Йерусалим“. На Русия вероятно ще й бъде предложена ролята на прокси сила на Запада срещу Китай. Постоянното натрапване на Шойгу от Кремъл на китайците започва да навежда на мисълта, че той се явява някакъв „актив“ на Пекин. Какъв точно не е ясно, но злите езици говорят, че неговите лични корупционни сметки се намират в китайски банки. ЕС ще бъде моделиран да бъде таран срещу Русия, но куриран преди всичко от британците. НАТО ще бъде основен инструмент за неутрализиране на вътрешноевропейската опозиция и „подреждане“ на ЦИЕ съгласно евроатлантическите правила. Дали ще стигнат наличните ресурси на англосаксонците ще видим. Израел си има в Европа отделно свои собствени интереси. 

Срещу китайския проект „Един пояс, един път“ ще бъде развивана Транстихоокеанската зона за свободна търговия начело с Вашингтон. Всички глобалистки фокуси на Клаус Шваб ще получат второ дихание. Например като „глобалното затопляне“. Предвид „слабостта“ на Доналд Тръмп към енергетиката също може да се предположи, че потоците от въглеводороди от Евразия и БИ ще бъде направен опит да бъдат поставени под контрола на американски и британски ТНК. Ще се работи за хаотизирането на всички по-големи държави, които правят през последните години опити да се суверенизират. Ще се пречи на тяхното етатизиране. Такива са: Русия, Китай, Иран, Индия, Турция, Пакистан, Индонезия и по-големите страни от ЕС. Светият престол също ще се активизира допълнително и ще продължи „да лови риба в мътната европейска вода“ преследвайки своите „австро-унгарски“ цели преди всичко в Южна и Централна Европа и донякъде на Балканите.   
На Русия ще бъде предложено да бъдат свалени част от икономическите санкции срещу дистанцирането й от Китай. Като цената на нефта ще падне. И което ще трябва да принуди Москва да продаде на западните ТНК редица основни свои суровинни активи.  

Ще продължат опитите за хаотизиране на вътрешнополитическата обстановка в Русия чрез централноазиатските мигранти, тероризъм (легендиран като ислямски), руските либерали и западни агентурни активи разположени на високо административно ниво както и чисто корупционните лостове. Вече се раздухват слухове за подготвян преврат в Русия. Според различните версии три са групите подготвящи смяната на властта в Кремъл: отборът на „Ростех“, групата на Патрушев или младите генерали от МО. Не липсват и екзотични версии, че Путин е „починал“ преди една година и сега Русия се управлява от негов двойник, който скоро ще го изведат от сцената. Но реалността в Русия е съвсем друга. Преврат е практически невъзможно да се осъществи успешно. Няма даже шанс да се промени курсът обявен от Путин на последния Валдайски форум. 

Употребата на понятието „многополюсен свят“ се измества от понятието „многофакторен свят“ (китайски вариант) или „полифоничен свят“ (Путин на Валдайския форум). Този вербален fine tuning на въпросните базови понятия е много важен. В американското списаниe „Форейн афеърс“ различни автори през последните дни настояват САЩ да се „откажат от своята изключителност“ и да се върнат в реалността. Американците ще се върнат в реалния свят и това е сигурно. Не е сигурно обаче, че скоро у нас псевдополитическият елит ще осъзнае, че „балът с маски е приключил“ и ще пристигне „горският“, който ще разгони нашенските перестроечни политически клоуни и техните „харвардски партньори“. Последните са даже по-големите клоуни.

Боян Чуков