Властимащите залагаха “ва банк” съдбините на Отечеството
Историческият “джакпот” е поделен на парче между, сърби, гърци, турци и румънц
“Обявяването на война е хазарт!”, обичал да повтаря Наполеон. Нашите властимащи обаче нямат шанса на корсиканския играч. Те воюват със всички съседни държави, армията ни печели битките, а дипломатите проиграват спечеленото.
Националното обединение на Отечеството все се изплъзва на държавните ни мъже. Историческият “джакпот” е поделен на парче между, сърби, гърци, турци и румънци. Комшиите търпеливо клечат около рулетката и залагат на дребно срещу България. Тоя маниер на игра се оказа далеч по-печеливш от “ва банк”, чийто привърженици са нашите народни водачи.
През 1885 г. е съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сърбите веднага вероломно нахлуват, защото бил нарушен баланса на Балканите. “Князът е върховен началник на всички военни сили в княжеството, както в мирно, така и във военно време”, гласи чл. 11 на Търновската конституция. Александър Батенберг издава манифест за приемане на войната:
“Войници! Покажете вашата храброст, защитете вашите майки и огнища, смажете врага, който подло и дебнешком напада върху ни, и не се отчайвайте, докато не го унищожите. Напред, братя. Бог да ни помага и да ни подари победа.”
Кореспондент на вестник “Кьолнише цайтунг” описва как войници от Първи пеши полк приели манифеста. “Никога няма да забравя това, което видях тогава: с ликуващи, нескончаеми ура бяха посрещнати неговите думи, пушките се размахаха, калпаците почнаха да хвърчат във въздуха и от лицата грееше една дива, бих могъл да кажа, варварска радост”, свидетелства той.
Сръбско-българската е единствената война, за която нямаме вина. Армията на капитаните, най-високият чин в нашата войска, сразява армията на генералите!
С манифест от 5 октомври 1912 г. Фердинанд обявява война на Османската империя. Царят поема главното командване, но понеже нищо не отбира от армейско дело, назначава за свой помощник генерал Михаил Савов.
Балканската война поставя Турция на колене. В подялбата на освободените земи обаче Фердинанд се оказва слаб играч. През юни 1913 г. сърбите и гърците нарочно го провокират с престрелки по граничната межда. Сръбското правителство дори изготвя манифест за война с България. Хитреците оставят място само за попълване на датата.
На 16 юни нервите на Фердинанд не издържат и той нарежда на ген. Савов да атакува съюзниците. Пламва Междусъюзническата война, в която са изтървани дивидентите от Балканската.
На 1 октомври 1915 г. царят се запретва да поправи грешката си като тика България в Първата световна война. “Заповядвам прочее на нашата храбра армия да прогони неприятеля из пределите на царството, да срази вероломния съсед и да освободи от тегло нашите измъчени под сръбското иго братя”, призовава поредният манифест.
На 1 септември 1916 г. монархът подписва още един, този път за война с Румъния. По време на абдикацията през 1918 г. ексвладетелят сложил в куфара си по един екземпляр от паметните документи. С тях той украсил скромна стаичка във фамилния замък “Кобург”. Фердинанд доживява Втората световна, когато управниците ни търсят реванш за миналите погроми.
“Смеехме се на войната със САЩ и Англия”, спомня си военният историк Иван Шипчанов. “През 1941 г. бях кадет във Военното училище. На 13 декември, събота, ни строиха на плаца да чуем по радиото, че България обявява война на Америка и Англия”, разказва съвременникът.
Работата е в това, че на 11-и Хитлер обявява война на Съединените щати. Член 3 от Тристранния пакт задължава съюзниците да сторят същото и премиерът Богдан Филов хуква да урежда въпроса. На 12-и телеграфира на цар Борис III, който отмаря в двореца “Кричим”. После свиква министерски съвет. Решено е Народното събрание да одобри акта за кръвожадния акт. Според конституцията това не е нужно, но министрите искат да си измият ръцете.
В 7 часа вечерта Филов отива при царя. “Той одобри решението ни, но очевидно неохотно и беше доста нервен и загрижен”, описва премиерът реакцията на Борис, който се сеща за горчивия опит на баща си.
На 13 декември парламентът демонстрира искрен възторг. “Речите, от които моята се предаваше по радиото, бяха посрещнати с бурни акламации и ура”, хвали се Богдан Филов в дневника си.
Войната срещу великите сили е рекламирана като “символична”. Символиката обаче се изпарява, когато англо-американските самолети почват да ни бомбардират. Едва на 6 септември 1944 г. кабинетът на Константин Муравиев обръща политиката като обявява война на Германия.
Муравиевото правителство прави отчаяната крачка, защото през нощта на 5 срещу 6 септември научава, че Съветският съюз ни е обявил война. Нашите светкавично искат примирие. Почват да умуват какво да сторят. “Българското правителство реши да обяви войната на 6 септември, но това да бъде оповестено официално на 8 същия месец”, пише в спомените си министър-председателят.
Документът е изготвен, нужни са обаче подписите на регентите княз Кирил Преславски и генерал Никола Михов. Третият регент Филов демонстративно е подал оставка. Кирил и Михов са се покрили, разбира Муравиев и нарежда да ги търсят под дърво и камък.
Един подир друг регентите се обаждат от двореца “Царска Бистрица”. Муравиев им чете по телефона прокламацията, онези я харесват. Поръчват да ги подпишат, на другия ден ще сложат автентичните си парафи, уверяват двамината.
На 8 септември е разгласено, че от 18 часа вечерта България е в положение на война с Германия. “Друго обявяване на война не е имало след това, нито е издавана втора прокламация”, парира Муравиев опитите на ОФ-правителството да си припише започването на Отечествената.
Печалната равносметка сочи, че в новата ни история Отечествената война “де юре” е спечелена. “Де факто” обаче Парижката мирна конференция през 1946 г. не ни признава за “съпобедители” на хитлеристка Германия. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна завършват с национални катастрофи. Авантюрата да се дърляме с Англия и Щатите окончателно ни изпокарва със западните демокрации.
Автографите на царе, премиери и регенти скрепят документите за обявяване на войни. В тази скандална хроника липсва само републиканският подпис на български президент.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
