Войнолюбивите игри на президента, когото „шарлатаните“ избраха

Ако политическата война между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 имаше материално изражение, минувачите щяха да събират гилзи по жълтите павета.
Същите жълти павета, на които през лятото на 2020 година президентът Радев излезе с вдигнат юмрук, за да поведе гражданите срещу мутрите, модела, корупцията.

Повече от три години по-късно юмрукът раздава крошета в друга посока – към „войнолюбците“ и „шарлатаните“, както той сам нарече „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. А ние можем да допълним - „войнолюбците“, които го подкрепиха на протестите през онова лято и „шарлатаните“, които той посочи за служебни министри, а после те направиха партия. И още: „войнолюбците“ и „шарлатаните“, които призоваха симпатизантите си да подкрепят Радев за втория президентски мандат и те наистина го подкрепиха.

С днешна дата и двете страни се правят на излъгани. Радев - че не е разбрал навреме тяхната „шарлатанска“ природа. Те – че не са разпознали силуета на Владимир Владимирович зад думите и делата му.
„Чий е Крим“ днес е тест, преди явно не беше...

Кой кого излъга, прилъга, надлъга може да е въпрос на интерпретации, но е факт, че политическите войни на президента сменят само мишените, темпото – не.
Резултатите също са под голям въпрос. Ако попитаме, например, къде са мутрите днес, трябва да цитираме проф. Валери Стефанов, който казва: „В магическата вселена се работи със заклинания. Казваш „Торбаланци, на работа!“ и торбаланците изскачат от торбата да свършат възложеното. В реалността е различно – викаш „Мутри, вън!“, но мутрите седят насреща и ти се присмиват. Нямат и намерение да те слушат. Не само това, те се озъртат и се обиждат – изреченото заклинание не се отнася за нас, за някой друг е. По принцип – добре е политическият дебат да се води с идеи и аргументи, а не с квалификации.“

Последната схватка между президент и премиер – напълно очаквано - е заради ДАНС и смяната на нейния шеф Пламен Тончев.
Засега никой не отстъпва. Премиерът Денков изпрати мотивирано предложение за освобождаването на Тончев, президентът Радев отказва да подпише указ, защото „в закона за ДАНС ясно са посочени причините, по които може да бъде освободен председателят й. Сред тях не фигурира липса на доверие от страна на министър-председателя. По логиката на премиера самото правителство трябва незабавно да подаде оставка, защото огромното мнозинство от българите му нямат доверие. Те и в сглобката си нямат доверие, но са се стиснали здраво един за друг в името на оцеляването.“

Като не пропусна да спомене за „сценария от записа“, Радев подчерта, че не може ДАНС да е „агенция за борба и потискане на справедливи искания и протести.“

С внушението, че всичко е ясно, защото сме го чули в „онзи запис“, президентът не коментира по същество мотивите, с които премиерът поиска оттеглянето на Тончев. А те, накратко, са следните: ръководителят на ДАНС отказа да отстрани заместника си Деньо Денев, откъдето тръгна целия хаос преди първия тур на местните избори. В мотивите на Денков се посочва, че председателят на ДАНС е допуснал в негово отсъствие Денев „да извърши действия непосредствено преди провеждането на местните избори през октомври 2023 г., съдържащи неправилни квалификации и внушения на основа на непотвърдена информация, които създадоха несигурност и недоверие в изборния процес, свързан с възможността за машинно гласуване.“

Тези действия нарушават закона за защита на класифицираната информация - анализ на Държавна комисия по сигурността на информацията сочи, че незащитеното обработване и разпространение на подобна информация непосредствено преди местните избори „безспорно би застрашило (...) интересите на Република България, свързани с националната сигурност, и по-конкретно защитата на конституционно установения ред.“

Казано другояче, публично бе пусната информация с потенциал да застраши конституционния ред. Бе вдигната аларма заради данни, които ДАНС трябваше да провери и да разследва преди да ги хвърли за масова консумация. Все пак службата е тайна и нейните доклади не бива да имат характер на фейсбук статус и да се споделят свободно. ДАНС съществува, за да гарантира националната сигурност, а не за да изпада в паника.
Ето тези мотиви Радев някак игнорира.  

При онлайн разговора си с граждани днес (8 ноември) Денков каза ясно: „Президентът надвишава правомощията си, той няма право да отказва освобождаването на председателя на ДАНС и се превръща в пречка пред изпълнението на конституционните задължения на изпълнителната власт.“

Казусът изглежда е в задънена улица.

Както и цялата държава, която в продължение на три години се придвижва много последователно към днешната безизходица.

Първо, кризата в партийната система и в партиите е факт, който се видя и през ниската избирателна активност на местния вот.

Сглобката има вина за апатията - когато основният ти политически враг стане партньор, избирателите си взимат доверието с лихвите.
Но отговорност носи и държавният глава. Той управлява през служебната власт твърде дълго и концентрира огромно влияние, за което лансира странно алиби – те, партиите, не успяват да съставят кабинет. Те, партиите, са виновни за всичко. Оттук до масовата омраза към партийната система крачката е малка и мнозина я преминаха. Докато президентът, чийто силует се вижда зад някои партийни проекти, остава на завет от бурята.

Второ, факт става и кризата в изборния процес.
В резултат на гюрултията преди деня на размисъл ЦИК отмени машинното гласуване за първия тур. Това, което се видя през резултатите и видеонаблюдението е стряскащо. За втория тур машините бяха върнати, но много от тях дефектираха, а избирателната активност съвсем логично стигна дъното. ЦИК е пред рокади. Доверието към честността на изборния процес никога не е било много високо в България, но сега клони към нула. Дали някой има интерес да го съчетае с провокираната вече омраза към партиите?

Трето, факт е и кризата около специалните служби – „очите и ушите на държавата“, без които тя, държавата, вече е като за продан.
Според закона ДАНС е „специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност.“

Могат ли наистина премиер и служби да работят заедно в изпълнение на политиката по защита на националната сигурност, когато никой на никого няма доверие? Откъде дойде това недоверие е ясно - Тончев е избор на служебното правителство на президента, а президентът смяташе, че редовното правителство на Денков не трябва да го има и с отвращение му връчи мандата. Досещате се защо – заради „онзи запис“.

Радев стана твърде предвидим – нищо, което прави правителството не му харесва, всичко бива подложено на безпощадна критика, отречено, атакувано.

Няма защо да се лъжем – ПП и ДБ искат да обезсилят президента, той пък иска да ги свали от власт.

Това не е сюжет, в който едните са добри, а другите лоши. Това е сюжет, за който искат да вярваме, че едните са добри, а другите лоши.
Те, ПП-ДБ, искат да направят промени, които да орежат пълномощията му за служебно управление, преди да има нови парламентарни избори. Той, президентът, иска да запази инструмента на служебната власт, като разглоби сглобката овреме.

Кой кого? Ще видим. Но че българското общество плаща и ще плаща военните разходи на конфликта между властите е ясно. Вижда се в разделението, в институционалния разпад, в реториката, в кризите.

Впрочем, премиерът каза днес, че следващият председател на ДАНС ще бъде съгласуван с президента, така че да е човек, който да бъде приемлив. Това го няма в „онзи запис“. Да видим дали Радев ще ни изненада, като приеме подадената от Денков ръка.

Автор:

Таня Джоева

https://epicenter.bg/