ВРЕМЕ Е ЗА БЪЛГАРИЯ!

Пътят ми днес мина през много български градчета и села. И общото впечатление е за мизерия, отчаяние и разруха. Няма дори намек за някакъв просперитет, но пък признавам, че не съм ходила по къщите на местните гербоиди, така, че може пък и да греша. Минах през Котел, където боклуците започват от двете страни на пътя километри преди този прославен някога възрожденски български град. Сега и помен не е останало от българско. Дори Каменната стража преди Котел тъне в боклуци, а каменните войни все едно са затворили очи от отчаяние.

В Жеравна единствените по-оптимистично настроени живи същества бяха две котки и няколко кучета, които се мотаеха по центъра. Тишина. Безлюдие. Затворени порти. Плочи с имената на възрожданци, дали живота си за свобадата на България. Наслагване на надежда за оцеляване, не на живот. Откривам малка кръчма /единствената работеща в днешния делничен ден/, където стопанинът започва от вратата да псува управляващите, че няма помощи за затворения бизнес и се подиграват с тях. И "консултантски" фирми обикалят да си предлагат услугите, за да се получи финансиране за кризата.....

И се замислих как обикалях същите места като ученичка. Кипящи от живот. С усмихнати хора. Без боклуци. Включително политически такива. И как ни учеха да се гордеем с България!

Искам промяна. Пълна и радикална промяна на България. България не е само София, Пловдив, Варна, Бургас и други големи градова. България е Жеравна. България е Котел.

България е Розино. България е и село Долно Нанагорнище, ако има такова! Защото там живеят българи. И тази България е важно да я запазим. И не само да спрем катастрофата, но заедно с тези българи да изградим новата ни Родина. Като започнем с възмездие за предателите, които ни докараха дотук.

И върху останките от днешната политическа клоака, трябва да започнем отново промяната. Стига вече преходи, които са равни на катастрофа. Искаме си Родината. И ще я имаме! Въпреки тези, които ни продадоха!

Елена Гунчева