Всички изразени съмнения и резерви относно украинското настъпление в Курска област не са без основания

Преди седмица украинската армия предприе мащабно настъпление в Курска област, Русия. Дръзкото решение на украинското военно и политическо ръководство предизвика изненада сред наблюдателите и анализаторите на конфликта. Изказани бяха най-различни предположения за стратегическите цели, които преследва тази операция:

– Отклоняване на руски войски и ресурси от другите фронтове.

– Демонстрация на руските военни слабости, включително фактът, че Русия е неспособна да защитава границите си.

– Повдигане на морала на украинската армия и опит да бъде поета военната инициатива, година след неуспешното контранастъпление в Запорожие и последвалата серия от руски успехи.

– Доказване на възможностите на ВСУ да прилага модерни тактически подходи в рамките на т.нар. комбинирана военна операция.

– Опит да бъдат убедени западните съюзници, че украинската армия все още е способна да постига военни успехи, за да не бъде прекратена военната помощ.

– Оказване на влияние върху общественото мнение в самата Русия.

– Демонстрация на това, че Русия не е в състояние да реагира адекватно при прекрачването на поредната червена линия.

– Изказано беше дори и екзотичното предположение, че целта на украинското настъпление е курската атомна централа, която след това да бъде да бъде разменена за запорожката АЕЦ.

Разнообразието от предположения, които впрочем не влизат в противоречие, беше подсилено от първоначалното мълчание на официалните украински власти, които в първите дни отказваха да посочат целите на това настъпление. В крайна сметка обаче, Михайло Подоляк, съветник в Офиса на президента на Украйна съобщи следните цели:

1. Да бъдат нанесени допълнителни загуби на руската армия

2. Да бъде унищожена повече техника

3. Да се повлияе психологически на социалните слоеве, както и да бъде внушен страх

4. Да се повлияе на възможни бъдещи мирни преговори с Русия.

Те бяха потвърдени и от самия Зеленски.

Изненадващият удар и първоначалните бързи украински успехи нанесоха сериозен репутационен удар по руското военно ръководство. И колкото и изненадващо да звучи, огромен принос за това имаше руската блогосфера, която избухна във възмущение от поредния пропуск на руското командване. То допълнително мултиплицира негативния ефект от руския военен провал. Заваляха обвинения от най-различен характер: срещу чеченците от Ахмат, срещу корумпирани чиновници, които са откраднали средствата за строеж на отбранителни съоръжения в този район и т.н. и т.н. И докато привържениците на Украйна от цял свят се забавляваха и празнуваха възникналата ситуация, в самата Русия, поне в първите дни, емоционалният и социално-психологическият климат беше напълно отровен.

Ако напуснем сферата на емоционалните оценки и личните си пристрастия и се обърнем към реализма на безмилостната математика на войната, украинската операция в Курск повдига някои сериозни въпроси въпроси.

В последните дни редица западни военни анализатори, които не могат да бъдат обвинени в пристрастие към Москва, задават въпроса доколко рационален е този украински ход. Особено в контекста на признатия факт, че украинската армия страда от липса на достатъчно боеприпаси, военна техника и жива сила, а предприетото настъпление отклонява малкото резерви, с които тя разполага, от важни стратегически направления, като Донецкия и Купянския фронт. Много от тях определят действията на украинската страна като „risky gamble”. Андрий Загороднюк, бивш министър на отбраната на Украйна и съветник в Офиса на президента отбелязва пред Financial Times, че „Ако обаче украинските войски бъдат отблъснати от руската територия без никакви осезаеми резултати и с големи загуби, и ако руснаците продължат да се придвижват към Покровск, тогава висшето военно ръководство на Украйна ще загуби огромен залог.“ The Times излезе със заглавие, че това е най-рискованото решение на Зеленски до този момент, а в интервю пред Шпигел, военният експерт от European Council on Foreign Relations, Gustav Gressel, направо заяви, че настъплението при Курск, може да предизвести военния край на Украйна.

В самата Украйна, решението за настъплението също не е прието еднозначно. Топ украинският военен журналист Юри Бутусов с ирония отбеляза, че след като е предприета тази операция, явно украинското командване се е погрижило да изпрати резерви в Мирноград, Часов Яр, Торецк и Ню Йорк на Донецкия фронт. Украинските военни също не споделят ентусиазма от това решение. Според личните впечатления на военния журналист и заместник-главен редактор на Билд, Paul Ronzheimer, част от украинските военни са недоволни или объркани от действията на своето военно ръководство, защото са очаквали подкрепата да бъде насочена към изнемогващите защитници в самата Украйна.

Всички изразени съмнения и резерви относно украинското настъпление в Курска област не са без основания. По старата линия на фронта, и особено в неговия донецки участък, руснаците продължават настъплението си и бележат значителни успехи практически всеки ден. Нещо повече, изглежда, че надеждата на украинското командване, част от тези сили да бъдат пренасочени към Курск и по този начин да бъде отслабен натискът, не се оправдават – за което ни съобщава например NYT. Няма нужда да коментираме значението на Донецкия фронт. В момента той е лишен от подкрепления, военна техника и боеприпаси за сметка на курската операция и ситуацията там е наистина критична за украинската армия. Казано накратко – всякакви истерични реакции на тема „Курск за три дни” и „Влизаме в Москва“, се разбиват в безмилостната логика на практическата война, където мемовете и избирателно подхвърляните видеа не оказват никакво влияние върху реалността на бруталните военни действия. Тепърва ще става ясно какъв ще е изходът от тази украинска атака – дали ще бъде серия от победни действия или последен героичен напън. Не бива да се забравя и нещо друго – руснаците, както сами обявиха, водят екзистенциална битка, битка за оцеляване в прекия смисъл. Очакването да се огънат и клекнат точно сега, може да се роди само в болното въображение на някое диванно острие, което от къщи громи некадърните орки, вместо да хване пушката и да отиде да им покаже лично, че не стават за нищо. Там – в окопите, под снарядите и дроновете. А както каза Путин – мирни преговори няма да има. Значи, войната продължава. Войната между истинските мъже.

Ирини Зикидис