Всички революции са се проваляли, защото създатели им са мислили, че масите искат свобода. Но, масите всъщност не искат свобода, а строги правила, да им казват кого да мразят тази седмица (русия, украйна, америка, ваксините, мигрантите, глобалното затопляне).
За биомасата свободата е непоносимо наказание, от което те истерично бягат, и доброволно се групират в секти, партийни ядра и виртуални стада.
У нас Архитектите създадоха три стъклени кошари, защото знаеха, че глупавият човек не иска да мисли, той иска само някой да му казва кого да мрази днес.
В първата кошара влязоха Патриотите-русофили, които компенсираха собствената си мизерия, чакайки велики танкове от Изток да смажат "джендърския" Запад.
Във втората кошара скочиха Евроатлантиците, за които сричането на брошури от Брюксел и заклеймяването на всяко несъгласие като „копейкаджийство“ минаваше за висш елит, те са убедени, че всеки техен лайк на русофобски пост спасява демокрацията от "орките".
В третата се събраха отчаяните битови алкохолици, които си намериха Спасител - един намръщен фатмак, чийто вдигнат юмрук ги караше да вярват, че „редът ще се върне“, докато те просто си стоят на дивана.
Тълпите в аквариумите полудяха. Започнаха да блъскат по стъклата и да водят фанатични онлайн войни едни срещу други със заучените фрази. Русофилите бранеха традиционното семейство през американските си айфони. Евроатлантиците пищяха за правова държава, докато аплодираха незаконни арести. Всеки сектант се чувстваше като славен воин в епична битка между Доброто и Злото.
Така 90-те процента безмозъчна биомаса доброволно влезе в ехо-балоните си. Всеки ден хитрите политици хвърляха вътре по една дъвка - демонтаж на паметник, поредната обида на Изток/Запад или интрига със Спасителя. Тълпите полудяваха. Започваха да се псуват виртуално, да повтарят като папагали едни и същи кухи клишета, напълно убедени, че са воини в грандиозна историческа битка.
Те отчаяно се нуждаеха от враг в съседния аквариум, за да избягат от въпроса защо техният собствен живот е катастрофа.
Накрая пазачите дори оставиха вратите на стъклените кошари отворени. Но никой не излезе. Биомасата дълбоко в себе си усещаше, че хазната е източена и политиците се подиграват с тях, но не мръдна.
Да излезеш в Реалността означаваше да признаеш, че през цялото време си бил просто един полезен идиот. А това убива крехкото его. Затова хората затвориха вратите на собствените си илюзии отвътре, увеличиха телевизора и продължиха да повтарят мантрите на сектите си.
Коко
2 months before
Nick, нищо лично другарю, но явно вече се изчерпа, подобно но Иво Сиромахов и "прозренията" не ти се получават! Оттегли се достойно и лекувай логореята си..... Не всички се събират само в "твоите" три категории, има и разумни хора!
Коментирай