Всяка зависимост се лекува с друга зависимост

Алкохолиците и използващите редовно наркотични вещества с т.нар. рекреационни цели – тоест най-общо за „възстановяване на силите“, или иначе казано, за удоволствие – често биват наричани Зависими.

Мъките и страданията на тези хора са чудовищни – те не могат без веществото, към което са зависими. Отнемането му води до т.нар. „Синдром на отнемане“ или „Абстинентен синдром“.

Из народа този термин се среща по-често като Абстиненция. Всъщност латинският глагол Abstinere – означава буквално „въздържам се“, което ще рече, че абстиненцията е добрата, така да се каже, част от нещата – въздържанието. Но покрай това добро въздържание от веществото се развива ужасяващият и нерядко водещ до фатални последици Абстинентен синдром.

При различните вещества той е различен – при хероина е свързан най-често с болки по цялото тяло, настръхване и мъчителна кожна свръхсетивност, извънредно мъчителни стомашно-чревни спазми и най-вече – ужасна тревожност и изживяване за витална застрашеност. Както и основното при всички абстинентни синдроми – ужасно силно желание да се приеме поне малко от веществото, който прием моментално ще погаси мъките и страданията.

Внезапното спиране (и последваща абстиненция – въздържание) на алкохола сравнително често води до развиване на потенциално смъртоносния Метаалкохолен делир, наричан в миналото Делириум тременс, и особено живописно на руски (има ли друг начин?!) – белая горячка.

Сега нека направя скок от това поетично и малко прекалено драматично наукообразно начало и кажа следното: България е била независима в извънредно кратки периоди и те са били твърде опасни за нея. Но лоши ли са били те, въпреки че са й донесли значителни беди?

Следвайки, да речем, изказванията на професор Ивайло Дичев, един критик на Независимостта, България след обявяването на Независимостта от княз Фердинанд на 22.09.1908 в търновската църква „Свети четиресет мъченици“, просто прехвърля задълженията си – които редовно плаща на Османската империя като трибутарно княжество (плащащо васален данък) и възлизащи на 82 милиона златни френски франка – към Руската империя, като се задължава да изплати тези 82 милиона на Русия за 75 години – тоест – до 1983.

Само за справка – след известно ровене из документи, открих, че покупателната стойност на лева (който е бил „вързан“ тогава именно към френския франк) е била около 20 пъти по-голяма от тази на сегашния лев. За пример – килограм бял хляб тогава е бил 20 стотинки, сега е минимум 4 лева. И така, с обявяване на Независимостта, ние сме станали длъжници на Руската империя и сме й дължали над милиард и шестстотин милиона сегашни лева. Пак според професор Дичев независимостта тогава бързо е довела до две поредни национални катастрофи и до ужасната поредица от зависимости – от репарациите, заемите, по-късно – от Третия райх, по-късно – от Съветския съюз…

Според друг наш професор – Никола Георгиев – независимостта на една малка държава, в случая България, е винаги резултат на трудно постигнато споразумение на Великите сили; самата малка държава рядко участва във взимането на решенията – тя става независима обичайно по един твърде зависим начин. Според професора единственото неподкрепено и дори саботирано от Великите сили действие на България е било Съединението.

Но сега, разглеждайки акта на обявяване на Независимостта, може да приемем, въпреки че се извършва по един хитър, дори подъл и от морална гледна точка не съвсем достоен начин: Османската империя е в ужасна криза, започва Младотурската революция, Австро-Унгария се готви за много по-голямо нарушение на Берлинския договор – анексирането на Босна и Херцеговина… и все пак това е един… как да го наречем – смел, вироглав, несъобразен с никакви външни наставления, непопулярен и направо скандален в очите на „господарите на Европа“ акт!

Тогава Османската империя не може да обяви война на България, защото си има къде-къде по-тежки вътрешни проблеми, а Великите сили не могат да се борят с това двойно нарушение на Берлинския договор, защото ако нападат България за назидание и за да я върнат в правия път, то ще трябва да нападнат и огромната Австро-Унгария, вече настанила войските си в доскоро османската Босна.

Така че България е била наистина сама и независима и решаваща своите съдбини поне три пъти – 1885, 1908 и 1990 година. За кратко, винаги за много кратко. И както казват и Дичев, и Георгиев, и много други наши историци – тези периоди са довели след себе си до катастрофи. И изводът на проф. Дичев е, че в един крепящ се на разумни обвързаности свят ние можем да се гордеем само с една свободно и разумно избрана от нас самите, а не наложена ни отвън и насила обвързаност. И дава естествено пример с НАТО и Европейския съюз.

А пък аз, с тревожността на един абстинентен човек, си мисля, че същите приповдигнати и ентусиазирани приказки са излизали и от устите на говорещите умни глави и при присъединяването ни към Оста Рим-Берлин-Токио, а и при присъединяването ни към Варшавския договор – гордост сме изпитвали и тогава от това „съзнателно, желано и гарантиращо независимостта ни обвързване с братските държави“… а те досега бяха нацистка Германия, фашистка Италия, комунистическият СССР, тоталитарните САЩ и т.н.

И да се върна към началото. Зависимият ужасно страда, когато се отнеме обектът на неговата зависимост. Старите лекари казват с въздишка – всяка зависимост, когато се „излекува“, всъщност се заменя с друга зависимост. Виждал съм като лекар, а и след това – като помагач и разбиращ добре зависимите, как някои от тях заменят алкохола с диво пристрастяване към екстремните спортове, хероиново зависими стават тежки работохолици, други алкохолици пък стават упорити пушачи на трева или пият големи количества ксанакс или диазепам, кокаинисти стават маратонци и тичат до безумно изтощение, загазили с хазарта стават фитнес маниаци и тренират, докато заприличат на експерименталните британски говеда с огромна, хипертрофирала мускулна тъкан.
Така и с нашата мила, малка страна. Явно абстинентният й синдром е много тежък и тя бърза да замени колкото се може по-бързо една зависимост с друга.

Но…

Но тези кратки и според мнозина катастрофални периоди на истинска независимост, на взимане на самостоятелни, вбесяващи „европейските и световните господари“ решения… водещи след това до рецесии или до национални катастрофи… все пак са страховито важни за едно…
За Нашето Национално Самочувствие!

Тук ще напомня само великия, ключов разказ на героя на Стийв Маккуин от Великолепната седморка. Когато бандитът Калвера го пита: „Защо дойдохте тук, тук няма нищо ценно?“, Стийв му казва: „Имаше един велик стрелец от Ел Пасо. Веднъж той се съблече гол и скочи в един огромен бодлив храст в центъра на града. Когато го питаха защо направи това? Той казваше: Стори ми се добра идея!
Просто така!“.

Израз на гордата, дръзка, опасна, мразена от другите, неудобна, застрашаваща интересите на всички… Свободна, Независима Воля!
Така че – честита Независимост!

Калин ТЕРЗИЙСКИ

https://filternews.bg/