Не сме ли ние едни предумишлени убийци на свободата, с това поединично живеене, с този делириум на материалното, създал чудовища от силикон и тълпи от амбициозна безталантност, довел до страшна разруха морала, красотата, словото? Алчни за непозволеното, в началото на 90-те не разбрахме, че ни се поднасят лесни концепции за живеене, целящи обезличаване. Простотията ни беше подарена, замаскирана като пряпорец на свободата, и кината се изпълниха с гръмовния трясък на безумни екшъни и стомашни звуци от храносмилане на пуканки.
За 34 години народът ни не порасна нито с ден. Милостинята, обърната на търговия, ни накара да не протягаме ръка на просяка, защото той е част от схема за забогатяване. Съзнанието ни блокира под ударите на тарикатлъка и започнахме да се чувстваме непълноценни, ако не съумеем да завъртим далавера.
Неотвоюваната свобода настани абсурда в стила на чумавото време на Камю, с едно затворено в трагедията си общество, където бакалинът се издигна с парите си над професора, а ние отказахме да признаем този абсурд, стремейки се да бъдем повече бакали, отколкото професори. Така се стигна до упадъка на библиотеките и читалищата, до отказа от духовност, до купените дипломи и тройкаджиите във властта. Вместо книги и знания, постлахме по пътя си халваджийския тефтер на далаверата, престанахме да изискваме от себе си и се застопорихме като просяци пред богата софра, чакайки да ни подхвърлят огризките от пиршеството на главните диригенти.
Неотвоюваната свобода е свобода преоценена. Но ние сме свикнали ниското качество и втората употреба да надничат зад всеки ъгъл. Днес е време разделно, за всички които го пожелаха и допуснаха. Когато с всеки нерв на похабените си тела и умове почувстваме, че повече не желаем така, ще дойде време пределно и ще настъпи началото на неподправения ни преход.
Лидия Делирадева
Рио
преди 8 месеца
Признавам такива сме!
Коментирай