Преди много, много години по договор между Франция и България трябва да се направи и издаде антология на българската поезия във родината на Арагон, Елюар, Бодлер, Вийон... Французите изненадващо казват, че искат да направят антология на Ламар. Опитите да ги убедим, че имаме "световни" поети, които дори са носители на Димитровска награда, Герои на социалистическия труд не убеждава французите. Те си имали поети като Младен Исаев, Ангел Тодоров, Радевски, Цанев - но поети със самобитността на Лалю Маринов нямали. Нашият екип от Министерството на културата настоявали, тропали с крак, сигурно и с изключване от Интернационала заплашвали, но така и антология не издали. Защото там изискванията на пазара не познава и не признава държавните отличия - там те са последица, а не естетически аргумент. Защо припомням тази история ли?.
Хрумна ми във връзка с Програмата за превод към Министерството на културата. Разбира се комисията е от българи, които хал хабер си нямат от естетическите и пазарни търсения навън. Спомням си как Едуард Вик напусна България, обявявайки, че тука има литературна мафия. "„За съжаление тук се сблъсках с един феномен, който бих образно определил като литературна мафия. Става дума за малка групичка, която диктува правилата, лансирайки непрекъснато свои хора. През годините се опитах неколкократно да задам въпроса защо се избират за печеливши конкретни заглавия, които не успяват да спечелят сърцата на читателите. Аз съм външен човек и по тази причина съм безпристрастен и аполитичен. От фондацията ми имахме за цел единствено да номинираме качествени имена за журито, но в крайна сметка все се оказваше, че събирам хора, опитващи се да наложат собствените си интереси. Моята идея бе да посоча истински посланици на книгата, а не просто известни интелектуалци.
Може би и за това не успяхме да открием писател, който наистина да бъде разпознат като успешен и в чужбина.“ (в-к „Новинар“, 26.02.2010 г.) Едуард Вик посочва и няколко имена на "литературни мафиоти" които и сега продължават да налагат своя "финансов критерий" за излаза на българската литература поне до Бяло море, откъсвайки се от своето провинциално Черноморие. В този смисъл си мисля защо им е поверен този финансов ресурс за определяне на излаза на български автори, след като само могат да повторят случая с Ламар. Не е ли по-добре Чужди издатели и преводачи да са решаващия фактор, тъй като те най-добре познават публиката си. И вероятния естетически и търговски успех на български автори в чужбина. И Божана Апостолова няма да задава модните тенденции в световната литература с апломба на Димчо Великов от "Записки по българските въстания" от земляка на Георги Господинов и Светлозар Желев (шеф на Комисията, която определя кои от авторите на Божана да бъдат преведени)- Захарий Стоянов: "най-после Чудесата (99) на пресв. Богородица, написани от някого си Димча Великов,
котленец, в предисловието на която книга тоя момък
казва, че „Сiя книга трябва да я има при себе си и оня,
който не знае да чете, защото тя притежава такава сила,
щото може да заварди човека от болест, от куршум, от
лоша среща и пр.“ С една дума литературният живот в България не се е променил. И пиарът също...
Христо Стоянов
Червената шапчица
1 year before
На вратата видях как се показва синя медицинска ръкавица, той беше с маска, но въпреки всичко аз го разпознах. Видях макетния нож в едната му ръка и не осъзнах какво се случва, реших, че той просто се бъзика с мен. И последното нещо, което помня беше, че замахва към мен с юмрук и после спомените ми са при съседката. Не осъзнавах, че съм нарязана. Не си спомням нищо. Дори се радвам, че не си спомням как ме е рязал... Не усещах никаква болка, разказа 18-годишната Дебора.
Коментирай