Запомних Светлин Русев като мълчаливец, макар че говореше, когато откриваше изложбите на другите художници. В разговор беше лаконичен като буквените съкращения.
Българските букви се употребяваха чак до Монголия по наше време, времето на Светлин и моето, макар че той беше година и половина по-млад от мен. Когато му казах, че един професор ни е посъветвал да превключим на латински букви, Светлин отвърна само: Е, има ги всякакви, знаеш....
Пък аз да ви се жалвам: Клеветят ме, изопачават ми думите. Бил съм казал, че в Министерството на просвещението има пълни идиоти. Не казах пълни, казах полуидиоти. И не публично, само на приятели го казах, че между нас да си остане. Ние не издаваме държавни тайни. Когато премиерът назначи Симеон Дянков да "напляска" Русия, издадохме ли държавната тайна, че двамата са глупаци? "Роснефт" и "Газпром" купиха бившия федерален канцлер Герхард Шрьодер и го назначиха, че някакъв си Дянков ли няма да купят? А миналия месец Дянков пак даде акъл какво да прави България. На такива в училище им казвахме "Скрий се бе, ходи мочай", а в казармата им казвахме "Оди се пери!".
Руснаците имат навика да купуват. Аз бях в Сибир и знаете ли какво видях ? Предлагайки много високи заплати, "Газпром" купил високообразовани руснаци да му работят чак отвъд Полярния кръг. Направил им магазини, в които видях пресни плодове, зеленчуци и деликатеси от цял свят. За да имат и добро пиво, "Газпром" им купил немски минизавод за пиво ведно с баварските пивовари, които, подмамени от парите, отишли в Сибир заедно с жените и децата си.
Да доразкажа за Монголия:
Пътят беше през Москва, където се запознах с живописец, потомък на иконописеца от XIV - XV век Андрей Рубльов. Отидохме заедно в Улан Батор. Тогава в София имаше виц: Двама братя: единият пее на Запад, другият плаче на Изток. Вицът беше за баса Николай Гяуров и за посланика в Улан Батор Костадин Гяуров.
Андрюша ме заведе да видя паметника, който стенописваше в Монголия, пръстеновиден като Мамаев Курган при Сталинград и със стенописи - "да се чудят камилите" - каза Андрюша. В Монголия камилите не са едногърби като ездитните в Арабия, а двугърби; сядаш между двете гърбици и яздиш без седло. После пихме отлична монголска водка "Архи". Андрюша каза, че руснаците подкупили монголците чрез дистилерията за "Архи".
Нашенските сомоотвержени американофили натовци се държаха като малкия Джони в час по граматика. Учителката пита:
If I say "I have went" what's wrong with that?
Джони: "It's wrong because You ain't went yet".
Чух по радиото български професорки, които, вместо да отидат на логопед да ги научи да казва буквата "р" на български, казват френско "r". Вместо да се покаят за идиотския тест по граматика, професорките с голи гърди бранеха министерството. Те са зубрачки буквоедки, станали специалистки по "гуаматика". Казаха, че много строги мерки били взети против електронните преписвачи. Обидиха ме, понеже аз бях преписвач, макар не електронен, а старомоден. От малък говоря френски, но и досега не зная кой глагол е от първо, кой от второ или трето спрежение. Приятелчетата, от които преписвах на класно, ми останаха верни приятели за цял живот.
Светлин не ми е приятел от детството като Галин. Но Светлин учудваше камилите. На изложбите му беше навалица, но на приятелите си, дори на мен той пращаше покани в плик с прегъната картичка, илюстрирана с репродукция на негова картина от предстоящата изложба. Отивах, но никога не пожелах да имам негова картина. Да не ми се събори стената и да ми падне на главата от тежестта на внушението. Ако щете вярвайте, поканите ги слагах на една стена над леглото си и тази стена се пропука и аз я съборих; приятелят ми Томски ми е свидетел. Приятелят ми от детство, скулпторът Галин Малакчиев, ми беше подарил един квадрат от неръждавейка, плиснат с разтопено олово. Той висеше на срещуположна стена, която също съборих. На погребението на Галин Светлин каза "Галине, Галине, опитвах се да те опазя, но не можах. Галин и Генко Генков ругаеха Светлин, той мълчеше. Когато изографисваше църквичката на леля Ванга на Рупите, дядо поп и аз се чудехме като монголски камили. Аз немеех, дядо поп казваше, че иконописите на Светлин са неканонични. Светлин мълчешком си отчупваше от общата трапеза къшей хляб с малко сиренце, ставаше, без да каже лека нощ, и влизаше в църквичката на Ванга да я изографисва "неканонично". Иконите тайнствено придобиваха човешки лица. Едно от лицата все заприличваше на Нешка Робева.
Old cowboys never die, they just ride downhill and fade away in the sunset. Приятели, приятели, които изчезнахте в залеза. Адиос, мучачос компаньерос, ще се видим. "Жизнь прошумела и ушла".
Димитри Иванов
http://segabg.com
