ЗА ДА НЕ ГО НАУЧИТЕ ОТ МЕДИИТЕ

ЗА ДА НЕ ГО НАУЧИТЕ ОТ МЕДИИТЕ

Днес в зала №6 на НДК беше учреден Инициативен комитет, издигащ и подкрепящ кандидатурата за президент и вицепрезидент на госпожа Илияна Йотова и господин Кирил Вълчев. Аз съм един от хората в този Инициативен комитет. Искам да го научите от мен, а не от медиите. 

Приех след лично обаждане по телефона и покана от госпожа Илияна Йотова. Съобщавам този факт, защото бях поласкан, че и на мен се е обърнало внимание и че вероятно мога да допринеса за тази кауза. Повтарял съм го поне сто пъти и ще го кажа пак – всичко е лично, всичко е до уважение към човека и до забелязване на човека. Госпожа Йотова цитира моя мисъл в обръщението си преди парламентарните избори тази година и даде висока оценка за мен като поет. Зарадвах се много. От години никой не се беше сещал за мен, а сега се беше сетила президентката Йотова. Казвам го, за да е ясно. Първата причина, заради която приех, е защото тя ме забеляза. 

Втората не по-малко важна причина е, че Илияна Йотова беше подкрепена от Българската социалистическа партия, а аз, както ви е известно, през целия си живот съм бил социалист идеалист и с действията, и със сърцето си. Нищо не съм предал, нищо не съм забравил. И нищо не съм спестил на тези, които забравиха всичко. 

Трето – подкрепих госпожа Илияна Йотова и защото през годините, ако е имало политик, за чиито изяви и думи да съм бил спокоен, това е била тя. Поне сто пъти съм се червил от словесни излияния на политици с лимитирани умствени възможности.

Четвърто – смятам, че е натрупала много опит, че си е създала авторитет и че се опитва да превърне Президентството в дом. Имал съм и имам немалко резерви към госпожа Йотова. Не съм ѝ ги спестявал никога в писанията си. И не мисля да го правя. Няма защо да го правя. 

След днешната ѝ реч в НДК – вярно, макар и предизборна, съм доста по-спокоен и за отношението ѝ към войната в Украйна, и за Русия, и за културната политика на България, и за социалната политика – за бедността, за неравенството. 

Много рядко съм го казвал, но днес – по време на речта на госпожа Илияна Йотова в НДК, усетих и гордост, и надежда, и влага в очите си. Не се разчувствам лесно от думи, но сега се разчувствах много.

Няма да скрия, че бях изненадан от избора ѝ за вицепрезидент в лицето на Кирил Вълчев, но госпожа Йотова мотивира своя избор с уменията на Кирил Вълчев да работи с българи в чужбина, да ги приобщава към България и изобщо го представи като много деен човек. Дано да е така. Оставам умерен оптимист. Искам да кажа на господин Вълчев, че след като е обиколил сто деветдесет и шест държави, трябва да обиколи поне сто деветдесет и шест села в България, след като стане вицепрезидент.

В Инициативния комитет видях много достойни хора на изкуството, достойни общественици, спортисти, кметове. Много впечатлен бях от речта на председателката на БАН. Запомних едно важно изречение на госпожа Йотова: Всички събрани в тази зала, каза тя, сте направили по нещо важно за България.

Приемам го като похвала, но не мога да премълча, че немалко от членовете на Инициативния комитет, включително някои от тези, които седнаха на първите редици, поне в моите скромни очи са компрометирани, между тях има открити мазници и хамелеони. Казвам го, за да съм на чисто със съвестта си. 

Колкото и да гледам останалите кандидатпрезидентски двойки, някои от които – комични и гротескови, все повече се убеждавам, че двойката Йотова-Вълчев се откроява и стои най-добре. 

Няма да позволя на никого да ме съди за избора ми, да ми дава акъл, да ме порицава, съжалява и проклина. Докато седях в залата – най-отзад – в тъмното почти, усетих, че съм там заради самия себе си. Заради това, което пиша, изплаквам и споделям. И заради вас, които ми вярвате, доколкото е възможно.

P.S. Естествено, не можах да се вредя за снимката с госпожа Йотова. А и бях единственият с тениска.

Николай Милчев