За думите, дупките и мястото им в света…

За думите, дупките и мястото им в света…

Всичко, което ни осенява, което ни шепти разума… “идващото” в нашето съзнанието - получава израз и се проявява първо чрез думите, а после (понякога) и чрез деянията. 

Но независимо дали е получило изява в света и е станало осезаемо, реченото е получило проявление. Носи се в простора - променя в една или друга посока света - то трепти. 

Затова е от значение как ще кажем, онова, което искаме да изречем. 
От значение, защото казано ли е с нашите (български) думи - то е разбираемо от само себе си. 

Ето, да вземем думата “факт”.
Няма българин да не знае какво значи, но колцина са онези, дето могат да кажат откъде тя идва?!
Никак не е трудно вместо “факт” да изречем чудната българска дума “обстоятелство”
Ако я разложим на съставните ѝ части веднага разбираме какво тя именува. 

Така е с хиляди други думи, дето тъй са залегнали в речта ни, та ги считаме едва ли не за свои…
Например “идея” - знаем смисъла, но малко ще кажат откъде идва думичката, докато ако изречем “представа” - няма да сме изправени пред подобна мъчнотия. 

Така е с хиляди и хиляди думи, които използваме - без да мислим, а просто защото сами сме си наложили това. 
Дори понякога преднамерено търсим чуждата дума - нея да изречем, та да изглеждаме по-знаещи…
Речем например: 
“Хармония”, вместо чудната ни думичка “съзвучие”
“Форма” - вместо “очертание”, “облик”;
“Информира” - вместо осведоми и т.н., и т.н. 

За пръв път внимание върху това, че думите “дишат” - изграждат представи, ми обърна Павел Серафимов, а след това след прочит на книгата “Пътят” (преди още да е издадена) отнесох много упреци за чуждите думи от Кирил Кирилов. 

Наложих си и почти цяла година я преработвах, но когато приключих всичко написано - се разбираше повече, защото всяка използвана дума - сама по себе си обяснява своето значение. И така нещата са по-ясни. 

Разбирате ли… българи сме и градим света си с нашето слово. С нашата реч. 
Когато пишем - същото е, защото написаното е като реченото - остава, трепти и изгражда света, в който живеем. 

Светът е сборът от изреченото и направеното, а от хилядолетия вече взорът на тия от “сенките” е тъкмо в това - да променят, да изтръгнат смисъла на именуваното и то да се загуби в празен брътвеж. 
А за това най-вече способства използването на думи, на които единствено знаем значението, но сами и по себе си - на никому нищо не казват. 
Такива думи са празни. 

Всеки е чувал поговорката:
“Дума дупка не прави”
Така е, но превратно я тълкуваме. Използваме я, за да се оправдаем когато сме изрекли нещо дето не е било нужно. 

Вярно е. Думата дупка не прави. Думата изгражда. Твори. 

Беше време, в което повечето измежду нас използваха чужди букви, вместо нашите си. То не продължи дълго - “израснахме” го. Вече е почти невъзможно да се срещне човек, който пише на “шльокавица”. А и да има - отказваме да четем. 

Сега е време да изчистим речта си от чуждите думи. Зная, че не е леко. Аз самият - в стремежа си да се изразя само с наши думи - има мигове - в затруднение съм. 
Но уверявам Ви, дори и съвременни понятия могат да се напишат с наши думи. И няма да бъдете по-малко разбрани, ако напишете вместо “интернет платформа” - “мрежова среда”.

Не призовавам да се стига до крайности, но помнете, че сме потомци на хора - предали ни чуден език. В него има думи и словосъчетания за почти всичко в света.

Христо Христов