ЗА ЕВРОПА,ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ,НИЕ И СВЕТА

Събитията в повечето случаи ни изпреварват със скоростта на светлината. Не знам дали това не се дължи на извънредно голямата динамика на формирането на новият световен ред или на объркаността на европейските ни лидери и на карайно неадекватните ни, винаги подчинени някому политици?

Старата госпожа Европа се подпира на някогашният си прояден от колониалното време бастун и се чуди какво става с нея.

Отрочето й пък така наречения й Европейски съюз е толкова неориентирано, че даже не знае в кой век се намира. Те още се осланят на онова време ,когато бяха успешен Общ пазар,изсмукан до такава степен, че даже и не разбраха как най-младата велика сила САЩ ги подхлъзна и ги постави в просяшко положение.

Както си живееха с евтин руски газ, позволиха на няколко човека от специалните сили на Украйна да взривят най- важният им източник на газ, "Северен поток", и най-мощния двигател на ЕС, Германия, се одряма, тъй като според някаква си безумна, но мощна зелена идеология си спря атомните и въглищните централи.

Въпреки тупането в гърдите си Франция, другата мощна икономика (или вече бивша такава), се оказа с недостатъчни ресурси за да поддържа поне двете икономики, да не говорим за останалата консуматорко-донорска част от съюза.

Погрешното тълкуване на двете декларации за "Европа на нациите" и " Европа, наш общ дом" доведе до разнобой в няколко посоки.

Едната посока бе непредвиденият конфликт между съюза и останалите големи световни сили като САЩ.Русия и Китай.

Когато европейските лидери решиха, че е време да започнат градежа на новата държава "Европа" срещнаха непоколебимия отказ на САЩ, а след като Барозу въведе на инат европейската валута се появи друга конкурентна организация БРИКС, доминирана от Китай и Русия.

Точно това недоглеждане на събитията или по-точно пренебрегването им доведе до ускоряване на процесите за установявяне на новия световен ред.

За сега поне Европа се оказва на губещата страна.

Другата посока на разнобой пък е вътре в самият ЕС, която по всяка вероятност в големия си процент е производна на първата. Осъзнавайки погрешната си политика на експлоатация на новоприетите държави, както и определената им роля на задължителен техен пазар и донор на големите държави бе не само погрешна,но и крайно недалновидна политика.

В стремежът си за безогледно разширяване на ЕС и отнемането на Източна Европа от руската орбита на влияние бе погрешно изтълкувана ситуацията около това разширение. Ес не бе готов за него.

А това доведе до предложения за развитие на две скорости в съюза, до различно приложение на уж единното европейско законодателство, което за едни е манна небесна, а за другите само задължения с нови и нови условия.

Съюзът се сдоби и с различни зони , като шенгенското пространство и еврозоната. Критериите не са еднакви, а и по-трезво мислещите лидери на доста държави не приемат това законодателство и формите му като зоната и пространството. Това също е нюанс на споменатия разнобой.

Разнобой е и политиката на въоръжаване на съюза, ефектът от което е съвсем неясен.

Договорките САЩ да произвеждат и продават оръжие на ЕС, а ние да го подаряваме на Украйна ни постави пред свършен факт.

Нареждането да предадем всичкото си въоръжение на украинската армия бе уловка, от която няма излизане,ако искаме да имаме собствена армия. Сега щем не щем ще купуваме от щатите въоръжение,чиято ефективност се видя в двата конфликат в Украйна и Иран.

Друг нюанс на вътрешното противоречие е напускането на Англия на ЕС. Това беше в следствие на нескопосаните опити на ръководствата на съюза да формират вече държава "Европа".

От явно политическо късогледство се направиха опити за фалити на държави като Гърция и Португалия, рушенето на икономиките на държави предимно от южна Европа като нашата и румънската, тази на Италия, Испания, Хърватска и отчасти на Франция. Това обаче не става без съгласието на продажни политици на ръководни длъжности в тези страни.

Да погледнем как гъърците реагираха,когато им поискаха островите и летищата ипотекирани срещу дългове,оказващи се на много милиарди. Тогава на власт дойде "Сириза"и след редижа преговори и предоговорки им намалиха дългът от шестотин милиарда на триста. Оказа се мираж идеята да бъдат "Източната Ривиера", както и португалската за земеделски рай на Европа.

Ние!

За нас най-точно определение даде Марко Рубио, казваме "да" преди още да ни представят исканията си.

Нали помном как Борисов се биеше в гърдите,че ние сме с най-малък дълг от държавите в ЕС, но по селски с тарикатлък премълчава, че отдавна сме с най-малките доходи и най-бедните във "великия" съюз. А се очертава и такива да си останем,впреки бомбастичните и космически обещания на така наречените ни "политици" особено преди избори, а от времето на Костов насам изпълняват едни и същи програми с гръмкото название ЕВРОПЕЙСКИ.

 Енчо Иванов