За Херакъл и Альоша

Периодичното възникване на дискусии във връзка с паметника "Альоша", издигащ се на хълма на Освободителите в град Пловдив, показва че проблемът с този паметник, а и не само с него със сигурност е многопластов. Обаче малко хора и дори отговорни държавници, си дават сметка за това и много малко хора могат или желаят да разшифроват тези пластове.

Първото, което трябва да отбележим е, че в съзнанието на пловдивчани, паметникът "Альоша" очевидно не е свързан единствено със съветската армия и съветския войник. Паметникът очевидно се свързва с руския войник – освободител, братски славянски войник, бил той царски или съветски такъв. Другото, което е още по-важно - един подобен паметник подсъзнателно се свързва от населението по принцип с Героя, с главно Г и Освободителя, с главно О, независимо от тяхната народност, а и време на съществуване. Това е много важен факт, който не се отчита. А почитта към Героя и Освободителя, с главни букви е много древна и с много дълга история.

Един такъв величествен монумент се възприема, несъзнателно, и като символ на физическата сила и мощ и на храбростта, ако щете и на физическата и спортната дейност.

Много любопитен факт е, че точно на това тепе, което днес наричаме хълм на Освободителите или Бунарджик, в древността се е извисявал паметник на героя Херакъл. Негово изображение, за щастие, имаме запазено върху римски монети от 2-3 век от нашата ера. Херакъл е най-популярният полумитологичен герой, прочут със своите дванадесет подвига. известен със своята невероятна мощ и сила. Почитан е също като основател на градове и техен покровител. Култът към него е широко разпространен сред траки и скити.
 

Този древен паметник на Херакъл (наричан по латински Херкулес) по своята структура удивително напомня паметника на съветския воин "Альоша" - пирамидален постамент от големи камъни и изправена фигура, която държи характерната за Херакъл дебела тояга и одрана лъвска кожа - друг негов атрибут. Съответно при днешния "Альоша" вместо тоягата имаме шмайзер и вместо лъвската кожа - войнишки шинел.
Постаментът на древния паметник (без статуята) е бил запазен чак до началото на 19 век, а по все още личащите си букви, тогавашните учени предполагат, че той е бил издигнат в 4-3 век преди новата ера. Това е времето на династията на Аргеадите в древна Македония, на цар Аминта Трети, Филип Втори и Александър Велики, които именно извеждат рода си от героя Херакъл. Именно по времето на Филип Македонски в четвърти век преди новата ера, градът под тепетата придобива официално статут на град, т.е. на градски център, и е наречен с името Филипополис. Разбира се градът е много древен, с осем хиляди години история и поне осем запазени имена по време на своята хилядолетна история.

Известно е също, че спортът и спортните игри, силата, мощта, винаги са били на почит в град Пловдив - Пулпудева, Филипополис. Тук в онова далечно минало са били организирани така наречените Кендрисийски игри, в чест на един друг бог - Аполон, с местното прозвище Кендрисос. Да припомним, че най-много сред почетни граждани на града днес са именно известни спортисти.

Така откриваме една неочаквана или може би очаквана приемственост, между паметникът на Херакъл от древността и паметникът на Альоша от наше време. Дали тя се е получила просто по някаква прищявка на съдбата или поради други явни или скрити причини, не може да кажем.

Основното послание всъщност е, че когато мислим, спорим и разсъждаваме, не трябва да го правим еднопластово. Защото град Пловдив, а и не само той, е многопластов и неслучайно е наречен "най-старият жив град на Европа".