Гергьовден остава все още непокварен празник. Той е важен за всички българи, независимо от политическите им убеждения. В миналото празникът е тачен дори от българските мюсюлмани, а това показва колко дълбоки са корените му. За да може един древен култ да достигне синкретизъм не с една, а с две религии в едно общество, то почитта към божеството трябва да е резултат от хилядолетна традиция.
Днес сме позабравили старото значение, днес свързваме Гергьовден предимно с печеното агнешко и трапезата. Смисълът обаче е друг, на този ден се оказва уважение на тези, на които се крепи обществото – силните и волевите, а самото събиране на хората и съвместното хранене служат за спойка, за заздравяване на отношенията между хората.
В далечното минало повечето от предците ни не са умеели да четат и пишат, някои не са се отделяли на повече от 30 км. от родното си място, но са били по-мъдри от нас. Знаели са кое е важното, знаели са какво трябва да се цени и са намирали начин посредством религиозни празници да заздравят своето общество.
Основа се явяват семейството, родът, общността, те трябва да бъдат пазени. Уважение трябва да се оказва на майката и бащата, бабата и дядото, защото благодарение на тях, а не на чужди хора съществува рода. Уважение трябва да има и към църквата, защото религията помага на хората да се консолидират. Погледнато формално - християнството няма нищо общо със старите култове, но реално древната религия на предците ни е имала същите идеали както и Христовото учение. То обаче не е мистерия, а е достъпно до масите и това му дава лесен път към сърцата на предците ни.
Макар дедите ни да са описвани като сурови хора, те никога не пропагандират омраза към чуждите, не поробват, не ограбват, не експлоатират, а просто пазят своето, оказват уважение на своите предци, грижат се за своите слаби и болни.
Така би трябвало и да бъде – едно общество се споява с любов, признателност и разбирателство, а не с омраза към други хора. Омразата ни прави слепи, слаби и уязвими, но което е по-лошо: убива истинския ни дух, обезбългарява ни, отнема най-типичните качества на народа ни. Дано на този празник съумеем да разберем това!
Честит празник на имениците, а и на всички, които милеят за своето и пазят доброто в сърцето си!
