ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ДИНОЗАВРИТЕ

Един приятел преди да умре това лято ми каза:

- Само се моля да си отида мъжката - без хленчене и подсмърчане. Имах добър живот. Вярно бях малко като слон в стъкларски магазин и повече бърках, но съм вършел и добрини... Ти поне знаеш!

- Така е! А и нали сме от последните динозаври - отиваме си с гръм и трясък...

- Поне останах човек! Не като някои - дойде време за умиране, а то няма какво да умре в тях, щото са отдавна мъртви... Ама бяхме добри динозаври, а? Младоците все нещо трябва да са научили...

- Че днес от динозаврите няма никаква полза ли?

- ... разсмиваш ме, а ме боли като се смея... Дано да са разбрали, че трябва да бъдат себе си, и да бъдат мъже, не някакви дрисльовци. Наглеждай момчетата ми, че са още малки. Обещаваш?

- Ще го направя, не се безпокой!

Красимир Симеонов