Понякога си драскам и нещо като есе, за мое си удоволствие...
В таванската стая на къщата ни се намира малкото ни книжно съкровище. Библиотеката, в чиито рафтове са скътани и много стари книги, повечето с меки, избелели корици и оръфани от прелистване страници. Почти непотребно за виртуалната ни действителност наследство, изгладувано и натрупано от началото до средата на миналия век от вече забравените стари, селски даскали – дядо и баба на съпругата ми. Често се ровя из пожълтелите им страници и маланхолично заключавам, че в чисто човешки аспект всичко, което преживяваме вече се случвало безброй пъти. Страстите ни человечески също не са се изменили.
„Поезията, прости ми Господи, трябва да е глуповата” - е казал един от най-великите поети – Пушкин. И все пак е продължавал да пише стихове, и в стиховете е влагал онази порция глупост, без която поезията, както и яденето без сол и подправки става блудкаво. Значи, при желание, можеш да се преструваш на глупав, и то така, че всички да приемат престорената ти глупост за истинска. Дори нещо повече, можеш да се преструваш на умен, и то така добре, че никой да не търси в това някакво симулиране. И трябва да знаем, противоположно на Пушкин, повечето писатели трябва толкова да се грижат за това да изглеждат глупави, колкото и за това да изглеждат умни. Фактите показват, че старанията им са успешни. Излиза така, че същността на писателския талант е умело да се гримираш по отношение на ума, благородството, красотата, смелостта и т.н. Защото умните, благородните и смелите хора са толкова малко, а писателите – толкова много. Дори и искреността е подправена така, че дори и най-опитното око може лесно да бъде заблудено. Пушкин ни завладява много, вероятно защото не иска да бъде толкова умен, защото е знаел, колко малко полза има от ума. В практическия живот, щеш, не щеш, разбира се трябва да следваш повелите на разума. Предимството на поезията е, че тя не задължава никого да мисли онова, което казва. Казвай каквото ти хрумне, само да е подредено в рими и да е увлекателно. Същия този Пушкин е написал:
Не для житейского волнения,
Не для корысти, не для битв,
Мы рождены для вдохновенья
Для звуков сладких и молитв.
Така е казал Поетът. А, ако прочетете писмата и биографията му? Постоянните житейски вълнения, непрекъснатите неприятности и сблъсъци, вечните и непрестанни грижи за пари, пари и пак пари. Да се чудим, кога е намирал време да се отдаде на творчески пориви, да съчинява тези сладки и благозвучни, стихотворни рими. Разбира се, трябвало е да се лишава от сън. Истинските творци трябва да работят нощем, защото през деня е невъзможно и трябва да се вълнуваш от дреболиите на ежедневието, да набавяш средства. През деня трябва да водиш битка за оцеляване. Колко жестоко се е подиграла съдбата с Пушкин, който е мечтаел за участта на поет, избавен от битки. А е загинал в дуел с един празен и жалък човек, който е умеел добре да борави с оръжие. Как е станало така, че той е изложил гърдите си пред удара на първия срещнат куршум? Той, който от младежките си години така добре е разбирал хората!
Бедният Пушкин с неговите сладки и благозвучни рими и молитви. Той е пял и се е молел, а Дантес се е целел и разбира се е успял да улучи певеца. Разумно и философски погледнато трябва да се вземе страната на Дантес, като преди това се изговорят безброй благородни думи за Пушкин. Защото Разума, както и Дантес иска да се улучи точно и без пропуски. И точно така се е случило под безразличния поглед на неподвижните звезди...
Следва...
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
