За риалити форматите, за Вера, алчността, непристойните уговорки и връзката им с политиката

За риалити форматите, за Вера, алчността, непристойните уговорки и връзката им с политиката 

Ще коментирам за първи и последен път риалити формат, който завърши наскоро. Ще започна с това, че не понасям такива формати, защото те вадят на показ най-долните човешки страсти, които няма как да се харесат на човек като мен. Зная, че много социални слоеве харесват да гледат жълти истории, обиди и караници, непристойно поведение и всичко, което се случва на самите тях. Някак си успокоява, че „навсякъде е така“. Е, не е навсякъде и далеч не всеки прави така, което е и много хубаво.

Та да се върна на риалити формата, който изгледах целия. Останалите гледам само за 3-4 минути на сезон, за да се уверя, че всичко си е по старому – напомпани мускулести и дълбоко комплексирани стероидни мъжаги, тичащи до татуирани дами, при които количеството хиалурон е съвместимо с мозъчната маса. Мачовщина, долнопробен сексапил, простотии и непознаване на български език. Толкова за тях. Е, изгледах „Островът на стоте гривни“, който изглеждаше по-различен. Не че нямаше доста от гореизброеното, но имаше и различна нотка, застъпваща доста повече народопсихология.

Изгледах този формат не защото оправда очакванията ми дори и на 5%, а защото в него игра моят първи защитил докторант Вера, а както тя сама казва – първият докторант си е първи. Дори не зная защо не я представиха като д-р Вера Гешева, защото тя май беше от най-образованите, ако не и най-образованата в групата на Филипините. Тя прекара в лабораториите ни едни 8 години, затова реших и да изгледам този сериал отначало докрай. 

Самата игра на Вера няма да коментирам по етични причини, но няколко неща ми направиха силно впечатление. Точно тук е и приликата с родната политика и всичко, което се случва в нея. През всички епизоди, които се излъчваха, участниците не спряха да правят всякакви договорки помежду си, между лагерите, а и повече от две-три взаимно-изключващи се такива, от които направо ми се повръщаше. Хората, избрали да бъдат в един лагер се уговаряха тайно по 2-3-4 души да измамят своите сълагерници, с които си делят хляба. Крадяха си храна, отделни хора се договаряха с хора от други лагери само и само да се доберат до заветния финал с многото пари. Не ми говорете за каузи, поведението както на огромните мъжаги, така и на много от префинените дами звучеше от предателски-престъпно до проституиращо. Гледах и не вярвах, че тези хора дори не се притесняват да правят неща, които ще бъдат излъчени. Каква чест, достойнство и характер видяхме. Най-почтено изглеждащите отпаднаха първи, но това и беше идеята. Те просто не се адаптираха на гнусната обстановка и не паснаха на ситуацията. Някои дори си тръгнаха сами. Всичко останало беше само сметки, интереси, лъжи и тайни договорки зад гърбовете на другите. Хареса ми финала, наистина ми хареса – хитрите и тарикатите, добрали се до там изгърмяха от алчността си. Тръгнаха си с едни джобни пари на фона на това, което можеше да вземат. Но така е и в живота. 

Знаете ли защо ви пиша всичко това – нима то не е всеки ден сред нас, а? Навсякъде – на улицата, у дома, на работното място. Не го ли виждате всеки ден? Колко от вас се припознаха с тези герои от реалити формата и колко от вас биха искали на бъдат на тяхното място? Колко от вас биха направии същите жалки неща за да се доберат до финала ненамирайки нищо нередно във всички гнусни неща, които е случиха в отнвошенията на тези хора? И ако вие не сте такива – защо постоянно ни се случва. Сега очудва ли ви, че малко по-нагоре по етажите на властта такива изключващи се договорки стават между партиите, само за да се „достигне финала“. Защо хора, претендиращи за доблест, чест и честност си затварят очите и влизат в мръсни сделки, без да намират нищо нередно в тях. Защо се продават? Защо по време на избори ви казват нещо, а пет дни по-късно правят обратното, а често хората, които са ги пратили там дори и не реагират? Защо всички са чувствителни на това, което виждат в Народното събрание и се възмущават, а у дома и на работа правят същото, просто не се вижда на камерите. Защо идвате да протестирате пред Народното събрание, Министерски съвет, Съдебната палата или Президентството, а не протестирате пред партньора си у дома, пред работодателя си или пред арогантния тип на улицата за всичко гадно, което ви причиняват? И да го кажа накратко – дали сме безгрешни, когато хвърляме камъните по грешниците?

Андрей Чорбанов