Забавна е тази истерия по "номинацията" на Георги Господинов за Нобеловата награда по литература.
Първо, такава номинация никога не е имало. Журито никога не обявява списък с номинирани и никога не го обсъжда.
Такива го правят многото списания и таблоиди. Пускат спекулативни списъци.
Един от най-популярните сайтове за литература в
своя подробен анализ на шансовете - " Literary Hub" постави китайската авангардистка Цан Сюе като фаворит и изрежда списък за шансовете на 90 други автори, но сред тях не е Господинов.
"The Guardian" определяше Ан Карсън и Цан Сюе като най-вероятните победители и позна, но сред цитираните десетина имена не фигурира Господинов.
Шведските издания като Herald, които почти винаги познават основните кандидати, никъде не споменават Господинов.
Всъщност никъде сред големите литературни издания не фигурира Господинов, с изключение на франкфуртския "FAZ", ако въобще го броим за такъв. Нашите медии го намират и обявяват Господинов за един от "фаворитите", без явно да имат някакви познания по темата, а и за да генерират трафик. И заради една статия в една единствена медия от стотиците такива.
И започва едно делене и истерия в социалните мрежи.
По-тъжното е, че тези награди действително почнаха да се превръщат повече в политически, отколкото литературни награди. Вече не се гледа качеството и значението, а дали са политически удобни на елитите. Още през 1901 Лев Толстой е бил пропуснат, защото на тогавашният секретар му е бил твърде религиозен. Веднага след това 42-ма шведски автори пишат извинителни писма към руския писател
