ЗАГУБИХМЕ БИТКАТА С ФАКУЛТЕТСКОТО ЧИНОВНИЧЕСКО БЕЗДУШИЕ

2023-та си отива и така завинаги губим възможността подобаващо да отбележим 120-годишнината на проф. Георги Боршуков, 100 години на проф. Дафин Тодоров и 90 години на проф. Филип Панайотов. Водихме една епична и безумна битка. Битка, в която трябваше да обясняваме нашата почит към любимите ни преподаватели, а отсреща да ни отговарят с цинични аргументи – какви сте вие, че ще предлагате нови аудитории. Ние караме факултетския влак и ние казваме кой ще се качи в неговите аудитории. Пардон, вагони.

Да ви призная, скъпи приятели и колеги, много битки съм водил. Много върхове съм изкачвал. Тук се провалих. Ще го кажа по-точно, издъних се. Инициативата ни пропадна, може би и заради мен самия. Дължа извинение на част от онези 240 най-именити наши колеги журналисти, които застанаха зад каузата. Ако съм ви подвел, простете ми.

И все пак, нещо оптимистично. Не успяхме да наименуваме три нови аудитории на любимите ни професори. Показахме, обаче, на цялата гилдия какво е да се преклониш пред паметта на онези, които имат принос за нашия професионализъм.

Иначе да напомня на чиновниците от факултета. През 2024-та ще отбележим 85 години на проф. Марко Семов и също 85 на моя любим учител по радио проф. Веселин Димитров.

Още веднъж, простете ми…

Владимир Танев