ЗАГУБИХМЕ БИТКАТА С ФАКУЛТЕТСКОТО ЧИНОВНИЧЕСКО БЕЗДУШИЕ
2023-та си отива и така завинаги губим възможността подобаващо да отбележим 120-годишнината на проф. Георги Боршуков, 100 години на проф. Дафин Тодоров и 90 години на проф. Филип Панайотов. Водихме една епична и безумна битка. Битка, в която трябваше да обясняваме нашата почит към любимите ни преподаватели, а отсреща да ни отговарят с цинични аргументи – какви сте вие, че ще предлагате нови аудитории. Ние караме факултетския влак и ние казваме кой ще се качи в неговите аудитории. Пардон, вагони.
Да ви призная, скъпи приятели и колеги, много битки съм водил. Много върхове съм изкачвал. Тук се провалих. Ще го кажа по-точно, издъних се. Инициативата ни пропадна, може би и заради мен самия. Дължа извинение на част от онези 240 най-именити наши колеги журналисти, които застанаха зад каузата. Ако съм ви подвел, простете ми.
И все пак, нещо оптимистично. Не успяхме да наименуваме три нови аудитории на любимите ни професори. Показахме, обаче, на цялата гилдия какво е да се преклониш пред паметта на онези, които имат принос за нашия професионализъм.
Иначе да напомня на чиновниците от факултета. През 2024-та ще отбележим 85 години на проф. Марко Семов и също 85 на моя любим учител по радио проф. Веселин Димитров.
Още веднъж, простете ми…
Владимир Танев
Леле мале
11 months before
Ние никога няма да простим на твоите учители, че са създали и отгледали подобен евроатлантически екскремент, като теб!
Коментирай