Залутаните в интернет поколения

В онлайн средата има несъответствие между реалното "Аз" и идеализираната там версия

Поколенията Z и Алфа са изправени пред нови социални и психологически предизвикателства

Понятието за поколения като Поколения X, Y, Z и Алфа се използва за описание на различни групи хора, родени в различни времеви периоди, които споделят сходни социални, икономически и културни условия. Тези термини възникват в резултат на социологически наблюдения и обобщения на обществени тенденции. Спираме се на последните две.

Поколението Z (родените между 1997 и 2012 г.) е израснало с Интернет и дигиталните технологии, активно е в социалните мрежи и значително повлияно от глобализацията. Алфа (между 2012 и 2025 г.) са първото изцяло потопено в дигиталната реалност. Оформя психологически профил и расте в среда на много мътни социални норми и виртуална реалност.

То ще бъде първото, изцяло израснало в ерата на изкуствения интелект (ИИ) и напреднала автоматизация. С достъп до технологии от ранна възраст ще формира нова културна и социална идентичност в един дигитален свят.

Със зачестилото взаимодействие на хората с компютрите чрез Интернет човечеството навлезе в нова епоха - на виртуалната реалност. За разлика обаче от предишни епохи, започваме да възприемаме тази реалност като нещо наистина съществуващо. И нашето поведение в нея често става силно изкривено. С особена сила касае последните две поколения.

Установяват се и отрицателни последствия от взаимодействието на хората с информационните технологии (ИТ), с виртуалната реалност и ИИ. Поведението на хората в Интернет все по-забележимо се различава от това в реалния им живот. Често посещаващите социалните мрежи все по-активно ги използват за преодоляване на свои психологически проблеми.

Социалните мрежи оказват значително влияние върху психиката и самооценката на хората. Редовното сравняване на себе си с въображаеми образи може да доведе до самооценка, основана на външния вид и популярността, а оттам до тревожност, ниско самочувствие, социална изолация, чувство на несигурност и дори депресия.

Настървеното дирене на одобрение чрез лайкове и коментари активира центровете за награда в мозъка и поражда зависимост, подобно на наркотиците. Многочасовите видеоигри или онлайн хазартът могат да доведат до самоувреждащо поведение, пренебрегващо жизненоважни нужди като хранене и сън.

Излагането на прекомерно количество информация затруднява ефективната u обработка в мозъка, неизбежно води до стрес и намаляваща продуктивност. Стига се до информационно претоварване, намаляване на вниманието и отслабване на критичното мислене. И вместо задълбочен анализ, хората правят прибързани заключения, реагират емоционално.

Такива вече са лесни за баламосване, податливи са за доверяване на невярна информация, изкарване на митинги и протести, гласоподаване за всякакви шарлатани. Обратно, запазеното критично мислене е важен фактор хората да разпознават дезинформацията, да използват настройки за безопасност в онлайн платформите и така да взимат информирани решения.

Зачестяват случаите на преследване, отправяне на заплахи и нанасяне на обиди чрез използването на интернет, наричани още онлайн тормоз или кибербулинг. С потенциално опасни последици за психическото здраве на младите хора, включително и за появата на самоубийствени тенденции при потърпевшите. В мрежите в САЩ е разпространен в 55%, Европа все още е до 25%.

Материалите с рисково съдържание са вредни поради наличието в тях на насилие, порнография или внушения, подтикващи към опасни видове поведение. Неизбежно имат негативно въздействие върху психичното здраве и поведението на подрастващите.

Интернет средата дава богати възможности за хората да изразяват себе си, но и създава нови предизвикателства за идентичността. За важния за младите хора въпрос „Кой съм аз за себе си и за вас?“. Множество са възможните версии, тъй като на разположение са различни платформи. Един се изживяваш в TikTok, друг в Instagram или YouTube, трети в LinkedIn и онлайн игрите.

Нееднократно създал въображаемия себе си като различна важна персона или влиятелна фигура човек в зависимост от платформата. Затова силно затруднен, ако е Z и особено Алфа, да се ориентира ясно сред онлайн идентичностите си, кой всъщност е автентичният той!

Очертал се е сериозен проблем за представителите на залутаните в интернет поколения. Поради възможността за контрол върху това какво да представяш на света за себе си е част от процеса на самоопределяне в дигиталната епоха. Онлайн средата неизбежно създава несъответствие между реалното „Аз“ и показваната там въображаема и най-често идеализирана версия.

При лични контакти тези несъответствия биха предизвикали психологически стрес. Тогава да си останем в интернет, да избегнем непосредствените социални последици! Там може наволя и без риск да си експериментираме с различни идентичности. Това е логиката, по която тръгват все повече млади хора, за да бъдат топло приети от маргинализирани групи с девиантно поведение.

Психическото здраве и самоидентификацията в онлайн среда са взаимно свързани. Изискват нови подходи към терапия и консултиране, като същевременно предлагат предизвикателства за съвременното психично здраве.

Професор Моглен през 2016 г. казва: „Бързо променяме човешката среда и се превръщаме в суперорганизъм, в мравуняк... съединяваме се не за да освободим всеки от нас за по-високо функциониране, а позволяваме на технологиите на пазара на вниманието да имат постоянен достъп до нашия разум. Започваме да променяме природата на човешкото мислене“.

Психолозите, които се занимават с интернет поведението, често използват когнитивно-поведенческа терапия, адаптирана към онлайн средата. Също както и други цифрови интервенции, които могат да помогнат за преодоляване на зависимостите или тревожността, свързани с интернет.

В средата на 90-те се появи киберпсихологията. Изследва влиянието на интернет, киборгизацията, ИИ и виртуалната реалност върху човешкото съзнание.

Психиатри и психолози от САЩ и други страни, изследвали взаимодействието на хора с онлайн-средата, за самостоятелно справяне с киберзависимостта препоръчват:

Ограничете времето, което прекарвате с компютъра и разни гаджети. Особено преди сън! Заменете го с други форми за заетост. Общувайте с приятели и семейството. Прекарвайте повече време с близки хора, за да заздравявате отношенията си. Подобрявайте самоконтрола си, развивайте способността си да контролирате своите емоции и поведение.

При киберзависимост се изисква включването на цялото семейство. Добра организация за наситена с развлечения и движение почивка за децата и подрастващите. Формирайте навици за психохигиена. Животът трябва да става в реалността, а не в интернет!

Поколенията Z и Алфа са забележителни със своите приспособителни способности и технологична грамотност, но и са изправени пред нови социални и психологически предизвикателства. За да се подкрепи тяхното пълноценно развитие, е необходимо балансирано използване на ИТ, емоционална подкрепа и изграждане на устойчиви социални умения.

За бъдещето на България иде реч!

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg