Защо изчезват неудобните въпроси за София докато инфраструктурата ни остава подпряна

В ТикТок ми излезе едно видео на кмета на София Васил Терзиев. Усмихнат и непринуден казва: „Задавайте ми въпроси и ще ви отговоря.“ Викам си – най-после! Ето това е моят миг. Трябва да действам! И понеже имам един съвсем елементарен въпрос, който ме интересува всеки път, когато трябва да мина оттам, пиша: „Кога ще оправите моста на Околовръстното към Бояна?“. Не съм го обиждал. Не съм писал за партии. Не съм му искал оставката. Питам за един мост. Връщам се после да видя дали ми е отговорил. Въпросът е изтрит!

Е, чакайте малко, г-н Терзиев. Нали вие казахте да питаме? Или трябваше да питам: „Кое ви е любимото място в София?“, „Къде обичате да пиете кафе?“, „Как успявате да сте толкова позитивен“ Защото явно „Кога ще оправите моста?“ е малко кофти въпрос за вас и вашия екип, дето трие коментарите.

И най-хубавото е, че коментарът ми може и да е изчезнал… Ама мостът не е. Мостът си е там. И знаете ли как сме решили проблема? Подпрели сме го над 2 години! Това е велико. В другите държави строят мостове. Ние ги подпираме! И накрая подпората вече става част от архитектурата. Още малко и ще я впишем като туристическа забележителност „Подпреният мост на Бояна – паметник на българското строителство от 21-ви век.”

И понеже имам интернет и чета и даже понякога пътувам, гледам какво правят по света, за да видя от къде ви е хрумнала идеята да подпирате мост над 2 години и да го затваряте да не минават коли.

Та, докато ние слагаме съмнителни подпори на мост, В Дубай са изкопали 60 метра надолу и са направили най-дълбокия басейн за гмуркане в света с 14 милиона литра вода. Направили са цял потънал град вътре – с апартаменти, улици, коли, различни помещения… Гмуркаш се и си обикаляш из него. Хората са стигнали до момента, в който се чудят: “Абе какво още невъзможно да построим?”

После се връщам в България и си представям следния разговор:

- „Пешо, тоя мост нещо мърда.“

- „Подпри го.“

- „С какво?“

- „С квото има, бе, само да изкара.“

А този мост свързва Околовръсното с доста квартали и с Витоша. Ама тия по Околовръсното нека обикалят. Хората седят в задръстване на Суходол по 1 час, та едно обикаляне ли ще им е проблема. Там на Суходол остават едни около 8 километра. И покрай тях се появи една първоначална сметка - над 1 милиард евро за 8 километра. И това е само предположение. Сложете още толкова, че по веригата ще има много за взимане!

И тук става интересно. Защото в Нидерландия бюджетът за новата магистрала на Ротердам е бил €984 милион евро. Там за 11 километра правят 3 лентова магистрала с огромни тунели, които минават под някакъв парк. Та гледам мащабите. И си мисля как ги смятаме тия пари тука по нашите ширини?!

И аз вече предлагам да не го правим за нас. Нека Околовръсното бъде за нашите деца Някой ден ще ги заведем там:

- Виж, тате, тука трябваше да има Околовръстно 2026-та.

– А кога ще е готово?

– Не знам, сине. И аз това питах като бях на твоите години.

Ако не го доживеят децата – внуците. Само да им оставим бележка какво сме чакали, че дотогава може никой да не помни.

И като ги мисля тия неща си казвам, че те дупката пред блока не са запълнили вече 1 година, та за какви мостове и Околовръсни говорим? Между другото съм сигурен, че и пред вашия блок има поне по една дупка. То това си е забележителност - всеки да знае къде е дупката и да я подминава. И като някой се натресе да си казваш, че тоя не е от квартала и не ги знае кратерите!

Всяка година идват едни хора уж да запълват дупките. Сипват нещо черно вътре. Един го тъпче. Друг гледа. Трети пуши. След половин час си тръгват и викат, че всичко е готово! Минават четири месеца и дупката се завръща. Тя вече даже не е дупка. Тя е сезонна забележителност. Като щъркелите. Напролет се появява. Вече я познаваш. Заобикаляш я всяка сутрин. Ако един ден я няма, даже ще ти стане мъчно.

И тук вече започвам да разбирам защо мостът е подпрян. Ние една дупка не можем да направим да изкара цяла зима, та мост ли ще правим?

И след всичко това се връщам към началото. Към TikTok. Към усмивката. Към това, че кметът искаше въпроси. Е, аз питах, г-н Терзиев. И то много прост въпрос - Кога мостът ще е готов? Аз не ви питам кога София ще има потънал град. Не искам ресторант на дъното на Панчаревското езеро. Не искам Музей на бъдещето. Не искам магистрала под Витоша. Не искам и роботи да ни строят сградите. Искам един работещ мост и да не е подпрян. Дайте за започнем с лесното!

Борислав Борисов