Защо ни пука повече за кмета на Ню Йорк, отколкото за кмета на Перник

Защо ни пука повече за кмета на Ню Йорк, отколкото за кмета на Перник

Комарницки е развълнуван, той искрено вярва че вижда това, което ние, простосмъртните българи с нашия провинциален мозък, не можем да видим - ВЕЛИЧИЕТО НА АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА! (главните букви са задължителни за драматичен ефект).

"Самата ВЪЗМОЖНОСТ да мигрираш... и да те изберат... прави Америка Велика," възкликва Комарницки, сякаш е открил формулата на вселената.

Комарницки не вижда "конкретния човек", а СИМВОЛА. Мамдани не е просто някакъв си марксист, а въплъщение на мултикултурния рай, доказателство, че Западът все още е Велик!

"Представете си чужденец да стане кмет на София," продължава Комарницки с тон на учител по етика в детска градина. "Невъзможно! Това показва нашата изостаналост!"

Да, защото най-големият проблем на София е липсата на угандийски кмет. Не са разбитите улици, боклука и корупцията, а това, че сме твърде привързани към идеята кметът да говори български и да знае къде е Витоша.

"Виждате ли колко сме изостанали?" - това е посланието.

Ама чакай малко, Христо. Българинът инстинктивно усеща, че ако някой дойде от Сирия или Афганистан и стане кмет на София, първо трябва да обича София, да говори български, да разбира защото Левски не е просто футболен отбор, да му пука за разбития паваж на "Граф Игнатиев", за боклука край Борисовата градина, за пенсионерите, които ровят кофите.

Българинът инстинктивно усеща, че едно общество не е просто сбор от индивиди, а общност, изградена върху споделена история, култура, език и ценности. И когато отвориш вратите твърде широко за хора, които не споделят или дори презират тези основи, ти не "обогатяваш" общността, а я разтваряш, и не си отворен, а обикновен идиот.

-----

Културната война на всеки километър е новият български национален спорт.

Има стотици коментари под всяка новина за Мамдани:

"Това е краят на белия човек!" - пише Митко от Люлин, който не е виждал чернокож на живо

"Браво! Прогресивна Америка!" - ликува Мария-либералката, която вижда "триумфа на демокрацията" (докато живее в затворен комплекс с охрана)

"Ционистки заговор!" - обяснява Пешо-конспиратора между две ракии

----

Комарницки всъщност е прав за едно, ние наистина сме провинциалисти, но не защото не харесваме чужденци за кметове, а защото се занимаваме с проблемите на Ню Йорк вместо с тези на Нови Искър.

Внасяме си чужди войни като стоки от AliExpress, те са евтини и безсмислени, но някак модерни. 

Истинската трагедия е, че можем да изброим последните кметове на Ню Йорк (Де Блазио, Блумбърг, Джулиани...), но не можем да назовем нито един план на сегашния кмет на София.

Знаем какъв е расовият състав на градския съвет на Ню Йорк, но не знаем колко милиона евро изчезнаха в последния софийски проект за тротоари.

Следим американските избори като сериал на Netflix, но не сме ходили на избори за район в собствения си град.

И докато Мамдани решава как да управлява Ню Йорк (със или без марксизъм), а Комарницки обяснява колко сме изостанали, обикновеният българин продължава да се чуди дали утре изобщо има смисъл да остава в тази държава.

Nik Ray