Виждаме, че протестите стават все по-редки с все по-малко хора. Всъщност големите протести се плащат. Знае се в София кой може да Ви организира голям протест. Знае се колко се плаща на по 1000 души протестиращи. Това е ясно за тези, които не са наивни камилчета.
Въпросът е друг - защо няма спонтанни протести на огромно мнозинство от народа. Виждаме, че всички са недоволни. Но всички са на диваните и оттам критикуват.
Проблемът е липсата на вяра. 2020 излязоха спонтанно наистина много хора. Дори аз, която знаех как действат протестите и какво се случва. Защото бяхме възмутени, беше ни писнало и имаше удобен повод - влизането на прокуратурата в Президентството, арестуването на съветниците и излизането на Радев с вдигнат юмрук в София.
Но тъй като народът няма водачи, а само спуснати политически мюрета, и онзи протест беше яхнат от "правилните" хора. Умело медиите изградиха образите на едни нови спасители, наляха се много пари, за да повярваме, че поредните платени случайници са едни борци за свобода, независимост и са против корупцията. Дори една сестра Галева успяха тогава да ни я пробутат за борец срещу мафията, което си беше малък успех на психолозите и кукловодите на протестите.
Сега вече не вярваме. Гледаме с подозрение всеки. Друг е въпросът, че наличните кандидат-спасители нямат харизмата да поведат хората. Да си лидер е призвание. Да, могат да ни поднесат някакъв подобен продукт от кукловодите, но бързо се разкриват. Но истинските лидери се раждат, не се учат, не се купуват и не се изграждат от медийни и пиар екипи. Винаги съм казвала, че ако спреш на ъгъла и започнеш да говориш високо за някой политически въпрос и не спреш поне 50 души да те слушат, значи не ставаш за водач. Не всекиму е дадено. Водачът носи нещо като ореол. Когато има тълпа, хората се обръщат към него, чакат него, водачът е роден да води и да взема решения. Затова и ментетата си личат. Личат си и тези, които много имат желание, но пък не са.
За 36 години научихме, че от протестите нищо добро не следва. С протестите на СДС постигнахме единствено разграбване на България. С протестите срещу Виденов постигнахме единствено хвърляне на България в ръцете на Сорос и англоционистите. С протестите срещу Борисов постигнахме премиер като Кирил Петков. И сега хората са скептични.
Винаги казвам, че водачите тръгват отдолу. Те не са по телевизията. Тях ги знаят всички или ги научават. Всяко време ражда своите герои и своите водачи. Един Бенковски се е случил, когато е дошло времето за това. Един Левски е станал Апостол на свободата, когато е имало необходимост.
Народът ни не е инертен. Народът ни не знае на кого да вярва и дълбоко в себе си, интуитивно усеща как се опитват да го мамят фалшиви идоли.
Народът ни е объркан. Не знае на кого да вярва. Вярвайте на интуицията си. Не на ушите и очите. Скоро ще трябва да се изправим.
Елена Гунчева-Гривова
Вярата в сланината
1 day before
Ганю вярва единствено на търбуха си, сланината и пърцуцата. Кеф.
Коментирай