Освен че прокараха една наистина странна юридическа практика - човек да не може да си тръгне доброволно от настоящата си месторабота, управляващите (и опозицията) направиха редица признания, които разобличават начина на властване в България. Скандалът с шуробаджанашките назначения, придобил популярност като “Кумгейт”, разкри не на последно място дисонанс между ГЕРБ и лидера на формацията Бойко Борисов. Това се случи в момента, в който парламентът отхвърли оставката на Делян Добрев, докато министър-председателят се кълнеше от Варна, че всички роднински назначения ще бъдат отменени.
Засега изглежда, че партийната вина ще изкупи единствено съпругата на депутата Александър Ненков, която напусна поста си в “Булгартрансгаз”. Добрев, който по думите на премиера бил декларирал, че “ако стане някакъв гаф” и не приемат оставката му, щял пак да я подаде, не направи същото изявление пред парламента. Което съвсем окарикатури ситуацията, в която единственото сигурно е, че управляващата партия пази зорко Делян Добрев. Тази постановка никак не съвпада с изявленията на Борисов през годините, че ако за някой от неговите хора има съмнения за вина, въпросният човек първо трябва да се оттегли и чак тогава да доказва своята невинност.
Както изглежда обаче, скандалът ще отшуми само с една “жертва” - съпругата на Ненков. Както и с разказите за плачещата дъщеря на Борисов, която не можела да започне работа нито в държавна, нито в частна фирма. И за сестра му, която “още кълне Москов”, задето не станала шеф на болница.
Борисов и назначенията
Впрочем, докато разказваше тези сърцераздирателни семейни истории, лидерът на ГЕРБ изрече и една важна реплика, която допълнително нюансира скандалната ситуация. По думите на премиера, не здравният министър Петър Москов, а лично той се обадил на общинските съветници в София (защото болницата, която сестра му искала да оглави, била общинска) и им казал да не я избират.
В случая е важно да се отбележи, че щом може да възпрепятства назначение чрез Общински съвет, Борисов навярно може и да помогне за прокарването на нечие назначение. Съвсем очевидно е, че всичко се случва по партийна линия, тъй като общината не е подчинена на министър-председателя. Впрочем, същото разбиране за упражняване на властта демонстрира и Добрев, който в първите дни на скандала заключи: “Ще кадрувам, нали спечелихме изборите”. И не на последно място: репликите на представители на ГЕРБ, че ако сега Добрев бъде хвърлен на вълците, ще има и следващ, звучат не само като признание, но и като обещание, че тази философия на властта ще си остане непроменена.
Благодарността
Горе-долу в същия дух бяха и обясненията на партията, че кметът на Хасково бил неблагодарник, защото именно ГЕРБ го направили кмет. Една партия може да издигне някого за изборна длъжност, но решението в крайна сметка (надяваме се) е на суверена. Ето защо никой не дължи благодарност, че е избран. Но пък схващането, че даден кмет е едва ли не длъжник на издигналата го партия, води до ситуации, в които един Делян Добрев може да възкликне “Да, кадрувам”. Или до разкази на премиера за същото, без да го нарича с истинското му име. Тъй като случаят със сестра му е точно такъв.
За размерите на този управленски модел можем да си правим заключения от изказването на Цветан Цветанов от парламентарната трибуна, в което той призова НС да погледне случващото се в Провадия, където БСП има мнозинство. От думите му се разбра, че моделът “Хасково” е пренесен и там. С тази разлика, че негови владетели са социалистите. Оттук произтичат поне два въпроса. Първо: защо никой от БСП не го обори? Отговорът изглежда очевиден. И второ: след като в ГЕРБ знаят за неправомерни назначения, защо до момента не са изнесли тази информация? Отговорът също е очевиден. Защото “суджукът” (по онзи случай с четирите тона) вече е стандарт.
"Всички обичат Делян"
В този смисъл депутатката от ДПС Велислава Кръстева беше много права, когато заключи иронично, че “всички обичат Делян”. А упрекът ѝ към ГЕРБ прозвуча и като признание за собствената ѝ партия. Защото кой знае по-добре от ДПС как се обича един Делян...
Накратко: случаят “Добрев” и реакциите по него изобличават не само конкретната ситуация, но и пълното неразбиране на партиите защо кадруването не е редно и защо премиер не може да звъни на Общински съвет, за да му казва кого да назначава и кого не. Разобличават и досегашното срамно мълчание на отделните формации. Мълчание, което бе нарушено не от разследване на БСП (данните за Хасково все пак са известни от март тази година), а от вътрешното напрежение в ГЕРБ в региона. Именно заради кадруването.
Но заради особеностите на политическата система в България, вероятно всичко ще приключи с оставката на клетата съпруга на Александър Ненков. Защото както беше казал финансовият министър Горанов при един друг „гейт" (а той тия неща ги разбира), “няма такова нещо като конфликт на интереси, интересите винаги са в синхрон, не са в конфликт”.
Автор Полина Паунова
http://dw.com
