Китайските инвестиции в Европа се очертават много повече, отколкото вложи американския план Маршал
Три милиарда евро ще инвестира втората по големина икономика в света в страните от Източна Европа. Това е голямата новина от шестата среща на китайския премиер с лидерите от 16-те страни от региона, сред които е и България. Китай обяви амбициозна програма за изграждане на нов Път на коприната, който да свърже Азия със Запада.
Договорено бе построяването с китайски средства на жп линията Белград-Будапеща – проект за 2,1 милиарда долара, който ще започне в края на 2020 г. България пък договори износ на комбинирани фуражи и фуражни добавки, както и следващата среща 16+1 да се проведе догодина в София. Борисов заяви, че се надява на китайски инвестиции за доизграждането на магистралите “Хемус” и “Черно море”, както и жп линията Русе - Варна.
Докато източноевропейските лидери и китайския премиер Ли Къцян разпределяха милиардите по различни проекти, западноевропейските им колеги предупредиха, че китайските инвестиции представляват риск за единна Европа.
Още през лятото германският външен министър Зигмар Габриел обяви, че инциативата “Нов път на коприната” всъщност е не само икономическа, но геополитическа, културна, геополитическа и не на последно място и военна стратегия на Китай, срещу която ЕС няма с какво да противостои.
Западноевропейските членки се притесняват, че с щедрите инвестиции на Изток Пекин си възползва от слабостите на общността в момента и си купува влияние сред нейни членки. Правейки икономиката им зависима от заеми и инвестиции, Китай ще може да разчита на техния глас при взимането на решения в Брюксел. А ако Брюксел взима неизгодни на Пекин решения, то един глас на страна-членка би бил достатъчен, за да го блокира.
16-те държави във формата са България, Румъния, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Словения, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Черна гора. Досега Китай е инвестирал в тях 6,4 милиарда евро. В България инвестициите му според института за китайски изследвания към фондация „Меркатор“ възлизат на 260 милиона евро. Най-много от инвестициите в региона дотук е получила Унгария – 1 891 милиарда евро или 80% от всичко, отделено от Пекин засега.
Вероятно китайските инвестиции ще се насочат повече към балканските държави извън ЕС, тъй като там не се налага да се съобразяват с регулациите на общия пазар, които ограничават до голяма степен финансирането на проекти в страни-членки. Това притеснява допълнително Брюксел, който едва наскоро отново обърна поглед към този район и установи, че там вече за влияние се борят различни големи икономики и политически сили, които не могат да бъдат наречени приятелски настроени към ЕС.
И въпреки това имат ли право страни като Германия и другите западни членки на европейската общност да недоволстват от инвестициите на Китай в източните членки?
Според данни на Европейския съвет за въшни отношения търговията между 16-те и Китай се е увеличила с 86% от 2009 до 2014 г. Брюксел се притеснява, че тази инвазия на китайската икономика в източните членки ще подкопае отношенията вътре в ЕС. Поглед към данните на института „Мерикс“ за китайските инвестиции в Европа въобще обаче хвърля друга светлина върху тези притеснения на западните членки. Между 2000 и 2016 г. Китай масово инвестира в цяла Европа, пазарувайки фабрики, заводи, марки, енергийни производства, като е налял милиарди в западните членки – най-много във Великобритания – над 23 милиарда евро, следвана от Германия – над 18 милиарда евро. На трето място е Италия с над 12 милиарда, седвана от Франция с над 10 милиарда.
На този фон общо 6-те милиарда за 16 източноевропейски държави не би трябвало да буди такова безпокойство, ако става дума само за влияние на Пекин.
Как реагират източноевропейските страни на предупрежденията на западните си пртньорки? „За нас Китай е шанс, а не заплаха“, заяви в прав текст унгарският външен министър. Според източноевропейците парите от Китай ще им дадат възможност да водят по-независима политика, без да се чувстват притиснати до стената или от Москва, или от Берлин.
Всъщност дали Китай има интерес да разцепва Европа също е въпрос, който може да се подложи на съмнение.
Икономическата и геополитическата тежест на Китай превръщат страната в трети важен център в световната политика.
Европейско-китайски съюз би бил достатъчно мощна опозиция на САЩ, ако целта на Пекин е да конкурира американците. Китайските инвестиции в Европа ще възлязат на 800 милиарда евро при завършване на стратегията им „Нов път на коприната“ – това са много повече пари, отколкото в Европа е вложил американския план „Маршал“ след Втората световна война. Това неминуемо ще доведе и до промяна във влиянието на Китай и САЩ върху Стария континент.
В същото време американският президент Доналд Тръмп пое курс на конфронтация с Пекин, обвинявайки Китай в нечестна търговска конкуренция. Причина за този нов курс са провалените през лятото преговори за внос в САЩ на китайска субвенционирана стомана. Всъщност големият проблем за търговските отношения е едно от условията, при което китайците сключват търговски партньорства – а именно да получат пълен достъп до технологиите на западния си партньор. Докъде ще стигне конфронтацията на Тръмп с Китай предстои да се види. Въпреки нея Пекин продължава с агресивната си търговска експанзия не само в Европа, но и в Африка.
Според прогнозите до 2050 г. световният икономически център ще се измества в Азия, а безспорният лидер там е именно Пекин.
Капка Тодорова
168chasa.bg
