Градът на заспалите под липите! За това говорят нищожните 15%, които белязаха участието на старозагорци в местния референдум за бъдещето на местността Бедечка. Тепърва ще се правят изводи и анализи защо бе тази апатия и незаинтересованост, но резултатът е красноречив - вотът е невалиден, независимо че 85% от гласувалите се обявиха против застрояването и в подкрепа на идеята за парк. Да се твърди обаче, че другите 85%, които предпочетоха да си останат вкъщи, едва ли не искат Бедечка да бъде плътно застроен, е чиста спекулация.
Прави чест на кмета Живко Тодоров, който инициира самия референдум, да даде възможност на хората да кажат думата си. Дори обеща вотът им да бъде уважен независимо от ниската активност. Което подсказва, че и неговият интерес съвпада с този на гражданите, гласували ЗА парка. Дали обаче тук няма и друга скрита игра - защото заяви, че ако зелените площи в Бедечка бъдат запазени, ще разговаря с Бойко Борисов за обезщетяване на собствениците на имоти в него. За едни 33 млн. лв. иде реч. Изглежда, собствениците и в двата случая печелят. А ако започне застрояване, ще тръгнат отново жалби и оплаквания. Тогава пак ще си припомняме какво е писал Славейков за робската ни психика, но както се казва - след дъжд качулка. Защо тогава в Трън ситуацията бе коренно различна от тази в Стара Загора? Защо трънчани дадоха нагледен урок на цяла България с активност от над 59% и пресякоха мераците и апетитите на разни "инвеститори" за златни концесии. Нещо повече - дори предизвикаха бизнес организациите да излязат с нарочна декларация, че може да тръгне вълна от злоупотреби при местните референдуми... Може би проблемът в двата града е с различна тежест и риск за хората, затова активираният интерес си каза думата. А колкото до заспалите старозагорци - то хубаво се спи под липите, ама като се събудят, току-виж и без тях останали.
