Завръщането на царя
Хиляда години се случиха в един ден.
Библейско слово е това - за Бога хиляда години са като един ден и един ден са като хиляда години.
Хиляда години (по-късно) в един ден (днешният) - тленните останки на цар Самуил бяха пренесени в българската столица.
Градът, който през 986 г. Самуил отбранява срещу атаката на ромейския император Василий II.
И нанася тежко поражение на нашествениците при прохода Траянови врата през август на същата тази година.
40 години воюва с вековен враг, разширявайки територии и влияние в Западните Балкани.
Самуил е “златният стандарт” на българския исторически трагизъм - царят с разбито сърце, оказал се повече човек, отколкото владетел.
Самуил - “измоленият от Бога - е устояващият, неотказващият се, непредаващият, верният докрай.
Мястото на тленните му останки е в България, която той оглавява - и то в нейната столица, която той защитава.
Огромни усилия са в основата на днешното събитие - дипломатически и междудържавни, църковни и неформални, лични и институционални.
Някои от тях никога няма да станат известни, както винаги в такива случаи.
Каква е реалната цена за получаването на костите на цар Самуил е въпрос, който няма да получи отговор в днешния ден.
Според едни - цената е прекалено висока.
Според други - цената все още не е напълно известна.
Според трети - за цена не трябва дори да се говори, защото получаваме безценен национален символ.
Но този дух на почит и тържественост в днешния ден се крие в дълбокия контекст на трансцедентно очакване за завръщането на царя.
Контекстуалното очакване на завръщането на царя не е хилядолетно.
Очакването на завръщането на Царя е двухилядолетно.
Защото като българи ние приветстваме завръщането в днешните български земи на тленните останки на цар Самуил.
А като християни продължаваме да очакваме завръщането на нетленния Цар - Царят на царете, чийто гроб завинаги остана празен.
Затова тържественото завръщане на /тленните останки/ на царя бе толкова вълнуващо днес - самолетите в небето, тържественият конвой, гвардейската рота и всички официални лица.
Защото тази церемония е подсещане за завръщането на Царя, Който има да дойде.
И тогава хората ще гледат към Небето и небесните облаци, откъдето Човешкият Син ще дойде отдясно на силата.
Царят-Бог, Който дойде от Небето и завинаги стана човек, за да издигне човеците до Небето.
Затова е толкова дълбок духовният контекст на днешното завръщане на /костите на/ цар Самуил.
Защото когато всичко си идва на мястото, тогава настава мир в творението.
Мир ще има тогава, когато Христос дойде на своето място.
А мястото Му - първо и преди всичко - е на трона в твоето и моето сърце.
Завръщането на Царя!
Александър Урумов
Жалко,
1 week before
че има българи, които захванаха да мерят какво сме дали срещу тленните останки на Самуил, пък не сме били получили нищо, някакви кости, а сме дали злато. Не ми се вярваше, но душите на някои са яко отровени или имат голям мерак да заработят някое и друго жалко центче. Което от двете да е, е отрова, която е унищожила човешкото в тях. Вместо да се зарадват като нормални хора на случващото се, защото то е безценно. Или поне на хубавия слънчев ден.
Коментирай