Завръщането на царя

Завръщането на царя 

Хиляда години се случиха в един ден. 

Библейско слово е това - за Бога хиляда години са като един ден и един ден са като хиляда години. 

Хиляда години (по-късно) в един ден (днешният) - тленните останки на цар Самуил бяха пренесени в българската столица. 

Градът, който през 986 г. Самуил отбранява срещу атаката на ромейския император Василий II. 

И нанася тежко поражение на нашествениците при прохода Траянови врата през август на същата тази година. 

40 години воюва с вековен враг, разширявайки територии и влияние в Западните Балкани.

Самуил е “златният стандарт” на българския исторически трагизъм - царят с разбито сърце, оказал се повече човек, отколкото владетел. 

Самуил - “измоленият от Бога - е устояващият, неотказващият се, непредаващият, верният докрай. 

Мястото на тленните му останки е в България, която той оглавява - и то в нейната столица, която той защитава. 

Огромни усилия са в основата на днешното събитие - дипломатически и междудържавни, църковни и неформални, лични и институционални. 

Някои от тях никога няма да станат известни, както винаги в такива случаи. 

Каква е реалната цена за получаването на костите на цар Самуил е въпрос, който няма да получи отговор в днешния ден. 

Според едни - цената е прекалено висока. 

Според други - цената все още не е напълно известна. 

Според трети - за цена не трябва дори да се говори, защото получаваме безценен национален символ. 

Но този дух на почит и тържественост в днешния ден се крие в дълбокия контекст на трансцедентно очакване за завръщането на царя. 

Контекстуалното очакване на завръщането на царя не е хилядолетно. 

Очакването на завръщането на Царя е двухилядолетно. 

Защото като българи ние приветстваме завръщането в днешните български земи на тленните останки на цар Самуил. 

А като християни продължаваме да очакваме завръщането на нетленния Цар - Царят на царете, чийто гроб завинаги остана празен. 

Затова тържественото завръщане на /тленните останки/ на царя бе толкова вълнуващо днес - самолетите в небето, тържественият конвой, гвардейската рота и всички официални лица. 

Защото тази церемония е подсещане за завръщането на Царя, Който има да дойде. 

И тогава хората ще гледат към Небето и небесните облаци, откъдето Човешкият Син ще дойде отдясно на силата. 

Царят-Бог, Който дойде от Небето и завинаги стана човек, за да издигне човеците до Небето. 

Затова е толкова дълбок духовният контекст на днешното завръщане на /костите на/ цар Самуил. 

Защото когато всичко си идва на мястото, тогава настава мир в творението. 

Мир ще има тогава, когато Христос дойде на своето място.

А мястото Му - първо и преди всичко - е на трона в твоето и моето сърце. 

Завръщането на Царя!

Александър Урумов