Дванадесети април беше велик празник преди години. На тази дата човечеството всеобщо празнуваше Ден на космонавтиката. Първи полет в Космоса. И Юрий Гагарин.
Имаше едно училище на Плиска, което се казваше “Юрий Гагарин”. Ако не си спомняте номера на училището - беше 138-мо. Сега пак е 138-мо. Но вече се казва по друг начин. А там училището сега се казва по друг начин, но пък в двора му още има един голям бор, засаден от Юрий Гагарин лично.
Тихо, тихичко - не казвайте на много хора, ще го залеят борчето с червена боя. Името на Гагарин вече е прокажено. Все едно името на Армстронг да е свързано с нещо неприятно.
Добре, че хората, които променят имената на училища не променят и номерата им.
За да объркате хората докрай, за да не се помни нищо и всяко минало да се отрича, е добре да се сменят и номерата на училищата. И на улиците.
Ако някой е живял на булевард “Ленин” 126, след прекръстването защо да живее пак на “Цариградско шосе” 126?! Сменете му и номера, за да им е гадно на човеците на тоя адрес.
Сменявачите на имена искат на Ленин да му стане лошо, затова му сменят името. И на Гагарин, и на Чехов и на Чапаев, примерно.
Но на тия тримата не им става лошо, става им лошо само на хората, които вече не знаят къде живеят.
В детството на един адрес, после на друг, ама същата къща.
Първите класове в едно училище, средните класове в същата сграда, ама се казва другояче.
Слава Богу, по номера ще го познаете.
Сто тридесет и осмо - тихо, тихичко - дано не му сменят номера с някакви латински или католически цифри. Как е 138-мо написано с латински цифри?
Ето например една гимназия, Немската гимназия в София. Тя е 91-ва Немска Езикова Гимназия. И се казваше Карл Либкнехт. Сега се казва “Проф. Константин Гълъбов”.
Трудно е да се обясни, особено на чужденци. Какво да им кажеш - ами преди се казваше така ,ама сега се казва иначе. Ама защо, питат чужденците, Карл Либкнехт да не е някой фашист? Не е, бе, казваме ние и се чудим сега ако кажем че Либкнехт, Ернст Телман и Роза Люксембург са феминисти например, дали ще се хареса на чужденците?
Телман е големият губещ на изборите през 33-та година, когато печели неговия съперник Хитлер. Какво ли щеше да стане ако глупавите немци бяха избрали социалиста Ернст, а не национал-социалиста Адолф? Наистина ли не знаете какво щеше да стане?! Щеше да има у нас булевард “Ернст Телман”.
Вместо това у нас за кратко е имало и булевард “Адолф Хитлер”.
Ние сме жестоки подлоги, наистина, кръщаваме и прекръщаваме улици и градове само на победители.
Ех, ако уважавахме малко и загубилите в избори и войни. Така, само за баланс… а то у нас не просто историята, даже улиците се надписват от победителите. По това ще разберете къде живеете.
Живеете там, където всяка улица се подмазва на световните лидери избуяли за кратки исторически периоди.
После идва друг лидер, новосветовен, могъщ, бащински настроен към нас, ту “батюшка” някакъв, ту “fuhrer” вездесъщи. И ние - юруш на булевардите, юруш на паметниците, юруш на училищата.
Казвам ви, тихо, тихичко - добре че не сменят номерата.
Съвсем ще ни объркат.
Мартин Карбовски
lentata.com
