Жената е възхитително създание!

Жената е възхитително създание! 

Мъкне една пълна чанта и пресича парка дребна женичка…пластмасовите дръжки направо режат ръката й от тежестта, а в очите й прелива искрена радост…

И бърза тази жена, както устремена мравка бърза към своя дом, натоварена с по-голяма тежест от своята собствена… на кого се радва предварително, за кого е толкова сияен този поглед…дано да заслужава поне частица от това…

Зад мен върви жената-какинце с гърления глас, която не се обръщам да видя, защото е неучтиво все пак:

- Ама бебокът ни днес става на два месеца, какинце…(как ги помнят тези дати! Чудни създания са!) Ми да! На два месеца! Ще видиш ти като като дойда у вас да го намачкам (Искрена е, гласът отива във възходяща градация, горкият бебок). 

Да сте ни живи и здрави, какинце, всичките… (Няма измъкване). 

Свивам встрани, за всеки случай…нищо, че не съм бебок…

Сядам сам на пейка, но под напрежение, понеже в съседство са млади майки на търкалящи се върху ролери наоколо 7-8 годишни девойки. 

Не ме разочароват, една от девойките надува гайдата с огромно желание и се стрелва към пейката:

- Тя ме ударииии…(сочи към друга)…нарочноооо (жален фалцет горно до). 

Обвиняемата се дотъркалва веднага:

- Не е нарочнооооо…мамоооо (сестри са, в схватка, опасно е и чудя се как леко да се изнеса…). 

Съдебното заседание е неизбежно, съдът ще трябва да се произнесе по същество. 

- Казах ви, че ролерите са тежки и трябва да сте внимателни…(поразително самообладание и нечовешка кротост обладават преамбюла на тази млада майка). 

- Нарочно ме ударииииии…(потърпевшата си иска ефективната присъда).

- Не е нарочноооо…(обвиняемата плачливо изкачва високите тонове с впечатляваща лекота). 

- Не е нарочно, изрича кротко майката, и да внимавате друг път…

Действие по непредпазливост, ясно, присъдата ще е условна - друг път така да не прави. 

Обвиняемата с облекчение се изтегля от съдебната паркова зала край пейката, а потърпевшата остава финално да си пореве до мама. 

Все пак, някой трябва да сподели цената на произшествието, защо да страда само потърпевшата, като може да надуе главата на майка си. 

Разбира се, детето изобщо не подозира как след двайсетина години тя ще е майката, на чието ухо ще увива друга дълбоко огорчена невръстна ролерка. 

Не знам как издържат жените. Нямам идея. 

Знам само, че са възхитителни създания. 

Чудни създания! 

И вече е време да потеглям за Благоевград, където ще водя двудневен семинар за бащинството. 

Най-тежкото нещо, след майчинството. 

Ще има и жени на този семинар.

И това е чудесно. 

Та кой по-добре от жените може да оцени мъжеството и бащинството…когато ги има, и особено, за съжаление, когато ги няма…

Дължим им толкова много… 

Те даже могат да намерят всяко едно нещо, което ние знаем, че го няма и сме проверили 10 пъти и го няма, но те идват и го има, точно там си е. 

Казвам ви - жените са възхитителни създания! 

Чудни и възхитителни!

Александър Урумов