Американците ядат винаги и навсякъде!

Американците ядат винаги и навсякъде! 

Преди години публикувах поста си „Яж и умри!” където леко се изгаврих с „дебелариума” на д-р Емилова и настъплението на дебеланковците в проспериращите страни. Но вече не е до смях, след като 150 килограмови дами стават „миски”, прегръщани лицемерно от стройните си посестрими...
Един от основните аргументи на нашата емиграция за просперитета на САЩ е: „Вижте колко храна има наоколо! Американците и през цялото време да ядат, не могат да я изядат!” 

Тук са абсолютно прави, американците ядат винаги и навсякъде - на летищата, по улиците, в кината и дори в тоалетните. Дъвчат непрекъснато дори и само да е дъвка. Нещо повече, те дори не просто ядат, те натъпкват метрови френски багети в устата си, като дърва за огрев в камина и така запълват ненаситната празнина в тялото си. Това, което ядат дори не можеш да го наречеш храна. В техният език липсва думата „кухня“, те имат само думата „feed - храна“, която се превежда и като „фураж“.  McDonald's и Kentucky Fried Chicken са и като бензиностанции за хранителни услуги. Зареждайки гориво, се зареждаш и с feed. Скоро ще почнат да подават храната с маркуч право в гърлото им през фуния. Да, това ще е „храна”, защото е приготвена не от готвачи, а от химици, има всички добавки, всичко е балансирано - витамини, всичко е в проценти, като за добитък. И сякаш в потвърждение на думите ми, населението на Америка  порасна на ширина, а по улиците се движат хора-палатки.
Това не са празни приказки, а лично впечатления за мой приятел, живущ там вече над 30 години. Отишъл като 50 кг. спортист-акробат на върха на четворна прамида, а днес тежащ с почти 100 кг. отгоре...

Навсякъде по света можете да познаете американците по корпуса им. Жена седи на седалката до мен в самолета. Жалко за седалката, скърцаща и пъшкаща страдалчески - тя я обгръща и натиска с тялото си чак до пода. И си мисля с ужас: "Как ще полетим?" 
Или друг случай. Американско семейство влиза в Макдоналдс - баща с две деца, подобни на татко Барба, а децата – на малките барбарончета от анимацията за Барбароните. Всички с патриотизъм в очите, всеки с американското знаменце в ръце. Аз бях единственият, който се захили, когато таткото каза: „За мен три хамбургера и една диетична пепси кола, моля.“
Двадесет и двама сумисти ще се разхождат из игрището и ще ритат със зор топката. Това ще е бъдещето, което очаква световния футбол, ако Макдоналдс продължи да е негов спонсор.
По принцип в Америка често изглеждам като глупак в очите на американците. Слизам по халат на първия етаж на хотела, където е басейна. Можете да вземете асансьора до басейна в халат. Американка ме пита: „В хотела ли сте отседнали, или идвате от улицата?“ Но е безполезно да се шегуваме! Не можете да се шегувате с тях със сериозно лице, те просто не те разбират. Ако сте комик, лицето ви непременно трябва да е смешно. Те виждат хумора през техните си очи. Не като нас, които първо мислят и после се смеят.

Не мога да играя на Запад с лицето си, защото техният хумор е като  рефлексите на кучетата на Павлов. Мацка излиза от кутия за торта – смешно е и те се смеят, двама души са в тортата - два пъти по-смешно! И ако тази, който е в тортата, вземе и се намаже със сметана – това като виц ще бъде преразказвано многократно на работа.
Целият им хумор е под пояса!

Извадка от книгата „Обичам Америка”

Светослав Атаджанов