Бойка на Вапцаров тръгва по мъже само месец след разстрела му

През тази година се навършват 110 години от рождението на вдовицата на Никола Вапцаров – Бойка Вапцарова.

Бившата кореспондентка на БТА в Москва проплакала в Кочани във времето, в което градът тъкмо попадал под сръбска власт. С родителите й се преселили в България през 1920 г. Девойката завършила гимназия в Горна Джумая, днешния Благоевград. 

Бойка и Никола Вапцаров се запознават през 1932 г. на събор в Бараково. Харесват се и започват да водят съвместен полов живот, като любовните си рандевута правят и сред природата, и в запустели постройки. На студентката по математика от Софийския университет й се услаждат ласките на  181-сантиметровия левент и за да е по-често в обятията му, тя зарязва следването си.

Един ден Никола ощастливява красавицата в пряспа, а после я вкарва да се стоплят в изоставена барака. В порутената къща продължават интимните си занимания, но за лош късмет там ги сварва в неприлична поза страховит главатар на ВМРО. По законите на онова време Вапцаров и госпожица Бойка Димитрова нямат право на сексуални отношения без сключен брак, затова страшилището Барбата поставя ултиматум. „Или ще ви наложим по 100 тояги на голо, или веднага ще се ожените", казва на младите войводата.

За да не играе пръчка по гърбините им, любовчиите, макар и с неохота, приемат да минат под венчило. Пред сватбата им обаче има сериозна пречка - родителите на булката изобщо не одобряват за зет бедния и мърляв бунтар, който на всичкото отгоре е от протестантско вероизповедание. И все пак в крайна сметка Бойка и Никола стават семейство. Брачната им церемония е на 17.02.1934 г.

Когато уволняват Вапцаров от мукавената фабрика в Кочериново, съпружеският тандем остава без препитание и заминава за София. На нежната половинка на поета не й допада да живее в мизерия и започва полека-лека да съжалява, че се е омъжила. На 04.01.1936 г. госпожата ражда син Йонко, но само 7 месеца по-късно момченцето се разболява и умира от недохранване.

През 1941 г. Бойка става майка на втора мъжка рожба, но и на това бебе не му е писано да живее. Мъничето издъхва само няколко часа след появата си на бял свят. В този период съпрузите Вапцарови вече са силно охладнели един към друг като за това допринася и нелегалната просъветска дейност на Никола.

На 04.03.1942 г. е арестуван в семейното жилище в София за комунистическата си  антидържавна дейност. Старото приятелство на баща му Йонко с царя не е достатъчно, за да спаси поета революционер, и той е разстрелян на 23 юли 1942 г. В нощта преди смъртта си геният написва стихотворението „Прощално“.

Дали авторът на стихосбирката „Моторни песни“ е посветил на съпругата си думите „Понякога ще идвам във съня ти...“? Възможно ли е друга да е била музата на лиричното произведение, сътворено часове преди разстрела му?

Има данни, че осъденият на смърт Никола всъщност се е прощавал в рими не с официалната си половинка Бойка, а с любовницата си Иванка Димитрова. И за нея е написал: „Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида“.

Метресата се появила в живота на поета, когато той вече бил поизстинал към жена си. В онези години не се гледало с добро око на разводите, затова и Вапцаров не правел постъпки за разтрогване на брака си.

Иванка била актриса по професия. В Царска България и тя като Никола извършвала конспиративна дейност и двамата дори лежали по едно и също време в следствения арест на полицията. Зад решетките били в съседни килии и си почуквали любовни съобщения по стената с морзовата азбука.

„И тя пострада. Арестуваха я, съдиха я, интернираха я, едвам оцеля. Пресекли им се пътищата със сина ми в нелегалната борба и общите им цели. А духовната им нагласа – той в поезията, тя в изкуството ги сближила още повече. Иванка, пазейки чиста паметта на Никола от сплетни и интриги, никога не оповести публично интимността им. Тази любов с нищо не накърни брака му“, споделяла е майката на Вапцаров пред журналиста Атанас Тончев. 

След 9 септември Иванка Димитрова направила шеметна кариера в киното и театъра. Още през 50-те години властта я удостоила с Димитровска награда и орден Кирил и Методий, а през 60-те и със званието „Заслужил артист“. През 70-те пък получила още по-голямо признание – станала „Народен артист“. Актрисата почина през 2002 г. на 82-годишна възраст.

Навремето Иванка кътала доста писма, в които Вапцаров й се обяснявал в любов.

Тези послания обаче унищожила, когато се омъжила за члена на Политбюро Лъчезар Аврамов. Лично съпругът й настоял тя да скъса кореспонденцията си с поета, твърдят запознати със семейния й живот.

За метресата на Никола се знае и друго – че в определен период била свекърва на Богдана Карадочева. Внук на артистката е синът на естрадната ни легенда, който днес е много успешен кинорежисьор

Бойка, официалната половинка на Вапцаров, знаела за връзката му с Иванка. Тя била наясно и че стихотворението „Прощално“ е писано за съперницата й. Щом обаче ръкописът на творбата се озовал в съпругата (след смъртта на поета, когато й предали личните му вещи - 6. р.), собственоръчно дописала менте посвещение. „На жена ми“, драснала над строфите с почерка на мъжа си. Димитрова не оспорила фалшификацията, защото имала партийно поръчение да пази в тайна отношенията си с Никола. Да не разкрива, че е любовница на разстреляния наредила Мара Междуречка – половинката на покойния столичен градоначалник Петър Междуречки. Двете дами били съкилийнички в началото на 40-те години на миналия век.

Когато съпругът й е убит, Бойка дала вид, че е съкрушена от мъка. Два дни

след разстрела Константин Цапов я зърнал „посивяла, прегърбена, съсипана, с мокри очи“. Месец по-късно обаче същият човек изпаднал в пълен потрес, забелязвайки в апартамента й мъж по пижама – Спас Висулчев, който след 9 септември станал главен счетоводител на „Здрава храна: Димитровски район“.

Любовни отношения с Бойка имал и Павел Вежинов. Любопитното е, че законна жена на писателя пък била Нина Вежинова – щерка на споменатия по-горе Висулчев. За нея Леонид Грубешлиев – вторият съпруг на Стоянка Мутафова и баща на дъщеря й Муки, казвал, че е голяма чаровница и и майсторка на картите.

Около 1954 г. Бойка Вапцарова сключила втори брак. Вдовицата казала „да“ на дипломата Никола Шивачев. С него живяла до смъртта си през 2003-та. Приживе Елена, майката на поета, не се изказвала никак ласкаво за снаха си. „Нейната нагласа бе твърде практическа. Тя нямаше нито мисловните  криле, нито духовния полет на Никола. В това беше разликата им, която той все по-ясно виждаше и се измъчваше, коментирала свекървата. А братът на Вапцаров – Борис и жена му Венера пък били още по-крайни за Бойка.

Техният наследник Никола-младши – бивш ортак на скандалната кметица Иванчева бе лансиран неотдавна от Мая Манолова за кандидат за столичен градоначалник.

Източник: Уикенд