„Когато започна Първата световна война, общото мнение беше, че тя няма да продължи повече от четири месеца, че съвременната военна наука ще вземе от човечеството такъв ужасен данък в жертви, че то ще поиска да се сложи край на това варварство. Но, ние се излъгахме. Бяхме повлечени от лавина диви разрушения и жестока касапница, която за удивление на света продължи четири години. Започнал беше кръвоизлив от световен мащаб и не можехме да го спрем. Стотици хиляди човешки същества се биеха и умираха и хората искаха да знаят защо и как е избухнала войната. Обясненията не бяха много ясни. Някои казваха, че причината била убийството на един ерцхерцог, но това едва ли бе истинската причина за такъв световен конфликт. Хората настояваха да получат по-реалистично обяснение. После казаха, че войната се водела, за да се спаси демокрацията в света. И макар че някои имаха повече неща, за които да воюват, отколкото други, жертвите бяха „зловещо демократични”. И докато милиони хора биваха покосявани, думата „демокрация“ излезе на преден план. В резултат на това бяха съборени тронове, създадени републики и цялото лице на Европа се промени.
Но в 1910 г. Съединените щати заявиха, че те са прекалено горди, за да воюват“. В резултат на това сред народа се появи песента „Не съм отгледала сина си, да го пратя на война". Тази песен бе много популярна до потопяването на кораба „Лузитания", а то даде повод за съвсем различна песен: „Там отвъд".
Аз не съм способен да изпитвам пламенна любов към родината си, защото е достатъчво тя да стане нацистка, за да я напусна без всякакво угризение на съвестта си. От моите наблюдения зная, че клетките на нацизма, макар и дремещи понастоящем, могат много бързо да бъдат съживени във всяка страна. За това не желая да правя никакви жертви за каквато и да е била политическа кауза, без да вярвам в нея. Не съм мъченик на национализма, нито пък желая да умирам за някакъв си премиер, президент, или диктатор...”
Препрочитайки неговата „Автобиаграфия” се питам - С какво нашето настояще е по-различно от това минало?
Светослав Атаджанов
