Не мога да разбера тази нова мода с аудиокнигите. Така преди време не можех да разбера и тази с четенето на книга в електронен вариант. Независимо от всичките напъни да чета от електронно устройство, продължавам да нося в чантата си добрата Стара книга, миришеща на хартия.
.
Аудиокнигите позволяват да четеш в динамична среда, в която вниманието ти частично е ангажирано от нещо друго. Предполагам е приемливо и поносимо за леките и неангажиращи четива от типа на тези за себеусъвършенстване или старите любовни книжлета с опърничави дами и мускулести мъже, които ги покоряват (най-вече сексуално). Но когато става въпрос за литература в истинския смисъл на думата, мисля че едно от най-важните неща е човек сам да определя темпото си на четене.
,
Всяка книга има свой собствен заряд, който при съприкосновение със заряда на читателя, предизвиква от малки искрици до мощни междугалактически експлозии. А когато в ума ти се взривяват светове, тогава този свят-реалния просто изчезва. Тогава книгата може да те погълне и редовете да прескачат в главата ти като млад жребец, преследващ най-прекрасната кобила в селото по необятните тучни пространства. Но също така може да се изгубиш в редовете. Да ги оставиш да те погълнат, за да се събудиш по необяснима причина отново в добре познатата реалност.
,
Да, има и такива състояния на амок. А има редове, които така те шамаросват, че забиваш в края на изречението и търсиш себе си. Това състояние също отнема от секунди до векове. И именно в тези кратки спирки или бесни препускания се състои преживяването, което ти дава една книга. Това със собствената си глава да усетиш и определиш динамиката, воден от собствените си, а не чужди, усещания, се състои цялото, та чак и цяло и половина усещане от четенето.
,
Затова аудикнигите донякъде ми привличат на един впряг. Един впряг, в който връзват ума и му диктуват кога какво да усеща. Да поспреш за глътка въздух или да засилиш стъпка-няма вариант. Вече не водиш стадото. Ти си стадото.
.
Персефона Коре
.
