ЧЕТВЪРТЪК - НЕСВЪРТЪК Един познат ме кани на концерт. Духов.

ЧЕТВЪРТЪК - НЕСВЪРТЪК

Един познат ме кани на концерт. Духов. Представлението ще е без билет. Свободен достъп и свободен ОТстъп. Единственият изпълнител да бъда аз. Той ще консумира музиката. Виждала съм го два пъти. Добро момче изглежда. Но от онзи тип мрънкячи, дето вечно нещо ги боли. Огледала съм, го. Принципно, нямам против духовата музика, но предпочитам да свиря поне на кавал. Тук положението отива на окарина... 

Той се има за млад и напет. Според мен е пет без пет. Все пак съм любезна. Чуваме се всеки ден. Дори ми е приятно да го чувам, тренирам си гласа Поради липса на живи събеседници, общувам предимно чрез писане. 

Разбира се отказвам концерта... Имам нужда от опера с либрето, костюми и червени завеси. Не съм за един кавал. Както и да е, запазвам си хубавите познанствени чувства към човека, все пак имаме тенденции за общ бизнес. Без кавал. Но имам любопитство, ей такова, чисто женско... 

Питам го, ако може да сподели, какво в мен го навежда на мисли за малка, кратка нощна музика... Не че нещо, но все пак не съм на 35... Биология... Някога подсвиркваха след мен, сега само се оглеждат. Искам да знам. Каква е причината. Не съм вулгарна, не съм красива. Нищо неприлично. 

"Не знам - казава ми господинът без оркестър, но с окарина. Приличаш на торта. Като те гледа човек му се иска да те изяде. А после вече не му се яде... "

Признавам все още мисля върху обяснението. А той господин музикален е свободен човек ... не е като да е под запор. Жена няма, пари си има. Що му е да яде торта... само за един път. 

Почувствах се леко, като еднодневка... 

Реших да си потопя егото и честолюбието НА СЕЛО. Почуках на чата на едно момче, дето често си бърборим. Селянче. Продава на пазара зарзават, нейде из Тутраканските пазари... Само виртуално познанство АЛА -БАЛА, като да си губим времето,.. Но бях сигурна, че ще ми погали самочувствието след откровението на онзи с концерта акапела. 

Излагам ситуацията и моля за обективна оценка на моето аз през виртуалния поглед на неговото НЕГО. Опитва се да се измъкне. Очаквах друго. Но съм готова да чуя всичко. 

След около половин час увещания и в надежда да получа незначителна реабилитация за офертата на предишния сериозен господин, си получих и заслуженото. 

Кооператорът рече и отсече:

"Аз с вас не бих спал.

Мисля, че сте интелигентна, но много трескава и в писането залагате на домашната лютеница и селските потури, на описанията, вместо на диалога. На интериора вместо на чувствата. Иначе умеете добре да четете по човешките лица, както циганка гадае на карти или боб. Даже много по - убедително". 

И така... След тези две откровения днес, се чувствам леко нелепо овесила лицето на Максимилиан Робеспиер на корицата си. 

Човекът вероятно му се иска в дън земя да изчезна... може и него някой да поиска да изяде за един път. Като торта. 

И все пак... Благодаря за вниманието. 

Май стената ми прилича на смесен магазин. СЪР - реформатор, сладкарница с пасти и селски таратор. 

А вие бъдете здрави...

От четвъртъците на "Пълната Нула" - Гарш