Циркът Джон Малкович

Като не знаеш английски, стой си вкъщи и гледай Рачков

Снобия до шия, че и отгоре

Не беше нужно да дам 400 или 50 лева, за да се отвратя. Да се отвратя от раболепие, театрална превъзбуденост, внезапни повици към изкуство. Социалните медии ти дават всичко в сребърна лъжичка, описват всеки момент, натъртват на онова, което те са видяли или чули. Аман от Джон Малкович обаче, именно възпяван в тези медии. То оплаквачки, то съдници, то критици, то рецензенти.

Под дробната черта на всичко се утаява едно българско поражение чрез възхищението към някого, комуто това е работа. Да си известен артист трябва да понасяш и невежа публика, а невежата публика има пълното право да е такава и да пълни салоните. Да не би пък да сме тъпи, че сме се възхищавали на Леонардо ди Каприо или Том Круз, когато беше секси. Всеки прави грешката да е почитател, после се осъзнава.

Джон Малкович ми е като Куркински - играе себе си, няма изненади, храни се от човешкото обожание и в това няма нищо лошо. Гледал съм шивачки да си купуват билети за Куркински и после с горчивина да казват, че са можели да си напълнят хладилника за тези пари. Но Куркински не се побира в хладилник, нито в женските глави, които мислят за тропоски, заливка на мусака и как да обърнат агнешка плешка във фурната. Малкович се явява Многович на нашенци.

Но истерията и истината тук са в проявлението на интерес на слабо време. Юруш на Малкович, нещо като юруш на маслините, когато ги нямаше. Джон се явява нещо като портокалите и бананите в показните магазини от моето детство - предизвиква опашка, струва много, като халеевата комета е, има го веднъж на сто години.

Залагам кривия си ватмански нос, че почти никой не е схванал изкуството му, нито е разбрал онова, което казва, въпреки екраните с превод. Глупаво, износено и унизително е да гледаш постановка, на която не разбираш говоренето. Не е китайски театър, не е монголска пиеска, а театър на английски. Като не знаеш английски, стой си вкъщи и гледай Рачков. Не че на него аз му разбирам нещо. Гледай Гала, гледай готвачката Силвена от дЮбай, гледай Слави. Там няма субтитри, няма мъка, няма нищо за превеждане.

Джон ти Малкович и тази с непроизносимото име са си на кеф, получили са си хонорарите и са забравили къде са били. Аз лично съм щастлив, че не станах част от това снобско мнозинство, редило се на опашка и чиято тема до гроздобер ще бъде, че са били на театър. Да си бил на театър може да се твърди, само поради факта, че страната ни е един огромен градски театър - не зад канала, а в самия канал. Плуваме в нечистотии - интелектуални и в буквалния смисъл. Актьорите ни фъфлят и са дебели, с ежедневни дрехи, които вонят на кухня. С неподдържани зъби и грозни обувки са. Не са ми достоверни и не са ми интересни. Обявяват някого за секссимвол и те напушва смях. Малко ни е Малкович! Трябва ни още, трябва ни Киану Рийвс, трябва ни Джесика Ланг, за да свикваме да имитираме театър, да имитираме публика. Залъгваме невежеството си като аплодираме бурно онова, което не сме разбрали. Трябват ни субтитри, за да изглеждаме начетени. Защото сме в сРамотата на памуковите си деколтета, където дремят изсъхналите нянки на самочувствието и знанието ни. Толкоз.

Fashion idol

Хари Стайлс

Звездата от уникалния филм „Моят полицай“ е истински моден идол. Харесвам стила му, който в този кадър довежда до екстаз със своята неповторимост. Текстилното цвете доминира пейзажа, но заради автоконтрола на дизайнера, размерът е спрял на точното място. Цветът на дрехата - маслено зелен или както обичам да го наричам - бутилково зелено, приятно се разполага по силуета на звездата. Лицето е игриво и се вписва в настроението на зелената чантичка, макар тя да изглежда дамска. Светлозеленият панталон е ярка изненада в този ансамбъл, но на Хари това стои приемливо.

На сбогуване

Посланик Мустафа се разходи по Докторската

Нейно Превъзходителство посланикът на САЩ Херо Мустафа си направи прощална разходка из София. Стилната дама бе видяна да прекосява градинката на Докторски паметник с дискретна охрана и приятели. Тя се спря за сладолед и сладкиши пред малкия архипелаг от заведения на ул. Сан Стефано, но не в сладкарницата, притежавана от съпругата на Кирил Петков - Линда. Минувачите разпознаваха Мустафа и й кимваха приветливо. След изтичане на мандата й, Нейно Превъзходителство си тръгва от България за да поеме към нов пост в кариерата си. Тя напуска окончателно София тези дни.

Гала церемония

Богдана и Петя с Певец на годината

Богдана Карадочева стана Грандама на българската естрада по време на гала-церемонията „Певец на годината“. Заедно със съпруга си Стефан Димитров тя изпълни китка от свои песни, пред възторжена публика от повече от 125 души. Стилната церемония даде Гран при на Петя Буюклиева за цялостно творчество и най-гледан концерт за 2022 година. Братя Аргирови станаха „Певец на годината“, а наградата им връчи бизнесдамата Нери Русева. Ненчо Балабанов грабна статуетка за пеещ актьор, а Добромир Банев - за текст на актуална песен.

Автор: Лорд Евгени Минчев

trud.bg