Да празнуваш оцеляването си

Каквото й да се каже за нея е излишно. Тя продължава да държи публика. На 65 години може да си позволи (почти)всичко на сцената, защото има какво да ни каже

12 ноември, Берси, Париж

Не съм сигурен, че познавам творчеството й, но харесвам два от нейните албума много Ray of light с продуцент Уилям Орбит и Hung up (продуцент Стюарт Прайс). Знам, че няма и никога не е имала гладовете на Уитни Хюстън или Адел. В нея обаче има нещо, което някои наричат “дуенде”, други “енергия”, трети “crazy bitch”. Това “нещо” още е живо и въздейства. Как иначе ще си позволиш да се разголиш (в буквален и преносен смисъл!) пред 30 или 40 000 души на възраст, в която повечето нейни връстници бързат да се пенсионират. Още повече, когато не гласът ( както при Арета Франклин или Шърли Беси) е водещото в твоето шоу, а тялото. Плътта.,да, тя се променя с годините, но има нещо отвъд опънатите мускули и корекции на лицето. Духът. Инатът да оцелееш, въпреки всичко.

С новото си турне Мадона формално отбелязва 40 години успешна кариера. Ясно е, че статистиката е безмилостна - тя е най-продаваният артист жена в света!
Мадона празнува ицеляването си като човек, жена, артист. И всякакви спорове за гласовите и възможности са излишни. По-добре пеещи има във всеки локален формат за таланти. Но в света се броят на пръсти артистите, които изработват всеки детайл от своята кариера (задължително с провалите!).

В кариерата на Мадона има от всичко - бедност, скандали, секс, мъже, жени, деца…Има обаче нещо задължително, за да оцелееш - характер! Той е водещ и в новото й шоу. По линия на постановка, дизайн и хореография то е доста по-обрано от предишните. Енергията й е умно разпределена в отделните части на спектакъла. Този минимализъм е хитър ход, в който излиза личността. Мадона си позволява да остане сама за 10 минути на сцената и да говори за децата си, за здравословните си проблеми, за войните. И е честна, несъвършена, не съвсем политически коректна, но смела.
Всъщност смелостта й да бъде такава, каквато се чувства в момента - руса, черна, облечена елегантно или съблечена вулгарно, умна или глупава, нежна или доминираща…Смелостта е качество, което те прави независим и като човрк и като артист.

🎬Когато турнето Celebration беше обявено, това изглеждаше като капитулация. Най- накрая, за тези, които желаят да се насладят на най-големите хитове - нещо, което Мадона изглежда смята за съдба, по-лоша от смъртта, като се имат предвид трудни й отношения с музикалното й наследство.
🕺шоуто е много по-сложно: въпреки че не липсват любими класики, често се натъкваме на опит на Мадона да промени траекторията на собствената си кариера, която е преживяла повече върхове и спадове от почти всеки друг изпълнител

📷Най-големите хитове са пропуснати за сметка на песни, които не бяха толкова комерсиално доминиращи: „Nothing Really Matters“ на Ray of Light вместо „Frozen“; „Into the Groove“ и „Burning Up“, но без „Borderline“ или „Material Girl“; „Bedtime Story“ и „Rain“, но не и „Take a Bow“, нейният най-дълго оглавяващ класациите в Америка.
🕺тя все още пее и танцува, въпреки че почти всички нейни съвременници са пенсионирани, мъртви или прехвърлени в веригата Oldies. 65-годишна, след тежка битка с бактерия, която почти бе я умори преди няколко месеца, Мадона е тук и няма намерение да отстъпи трона. Билетите са скъпи и свършват за часове.
“Благодаря, че се молехте за мен, оценявам го", каза тя, преди да се върне в режим на Мадона: "Сега достатъчно от тази сантиментална глупост."
👶 Три от децата на Мадона се появяват: Мърси, свиреща на роял в „Bad Girl“; Дейвид, свирещ на китара в “Mother and Father”; и 11-годишната Естере, която получи възторжени аплодисменти, танцувайки в захлас.

😎Докато пее „Live to Tell“ от True Blue от 1986 г., арената се изпълва с големи екрани, носещи имената и лицата на хората, изгубени от СПИН. Носейки се над тълпата в сребърна рамка, Мадона се взираше в лицата на културни икони като Кийт Харинг, Артър Аш и Куки Мюлер, понякога изглеждащи наистина обезумели. Сцената излъчваше почти неудобно усещане за самота; Мадона често е подкрепяна като една от малкото знаменитости, достатъчно смели да говорят за кризата със СПИН през 80-те и 90-те години и това беше момент, който показа обратната страна на тази монета с пълна трезвост.

🕺почит към на паметта на приятели като Майкъл Джексън и Принс. Тези постоянни напомняния за смъртта създадоха чувство на огромна благодарност, както от Мадона към публиката, така и обратно.
😎акустичен кавър на „I Will Survive“ ни напомни, че тя минава през времето не леко, но с ясното съзнание, че надживя много от връстниците си:
“Мислеше ли, че ще легна и ще умра?“ тя изпя. "Няма начин по дяволите."
Мадона празнува себе си без страх от старост и самота. Само смъртта понякога смущава нейното дръзко тържество на живота…

Георги Тошев