Има ли основания за паника и тревога по повод разпространението на коронавируса, което влезе в своята т.нар. „четвърта вълна”? Повече помагат или вредят всекидневните сводки за новозаразени и починали? Ефективни ли са мерките срещу инфекцията и каква е отговорността на МЗ за това? Защо едва 20 на сто от българите се ваксинираха досега? Би ли мотивирал някои да се ваксинират и как? Разговарям с различно мислещият паникьорите доц. Атанас Мангъров. Той е началник на обособената "Ковид клиника" в СБАЛИПБ „Проф. Ив.Киров” – София - Специализирана болница по инфекциозни и паразитни болести.
В момента не се случва нищо по-различно от това, което става от м.г. насам. Имаше една начална, много малка вълна, после, през октомври и ноември тя нарастна в голяма, през март и април, също, а сега сме в четвъртата вълна и това отговаря на нормалния ход на разпространението на една нова вирусна инфекция, която така или иначе ще мине през цялото население. Впрочем нещо подобно се случало и преди всяка година, но в по-ограничени размери, при епидемиите от грип.Нивото на смъртност от Ковид се определя както от здравния статус на населението, който в страната ни никак не е добър, така и нивото на здравната система и качеството на получаваната медицинска помощ. В държавата ни то не е добро, всички са наясно. Това са двата здравни фактора, които обуславят високата смъртност не само от Ковид, но и от всякакви други заболявания.
МЗ се опитва по всякакъв начин да ограничи епидемията, но мерките, които се използват изначално не са ефективни. Нито носенето на маски, нито затварянията могат да ограничат една въздушно-капкова инфекция. Хората трябва само да знаят, че не бива да посещават местата, където се струпват големи маси и да спазват добра лична хигиена. Всички останали мерки – ресторанти, театри, фитнеси да работят на 30% и т.н. са пълни глупости и се внедряват само и само да се покаже, че се прави нещо. Но така се нарушава нормалният ритъм на живот. Видяхме как въпреки строгите мерки в някои държави, епидемичният процес не спря – Австралия, Нова Зеландия, Израел...Казва се, че в интензивните отделения там умирали по-малко хора. Но това е заслуга на техните здравни системи, които са перфектно смазани и работят добре, за разлика от нашата. Колкото за ваксините, аз винаги съм казвал, че е смущаващ фактът, че пациентите, които си поставят игли, биват заставяни да подпишат, че те лично носят отговорност затова деяние. А къде е отговорността на производителите? Не е ясно и нищо не казва. За отговорността, която може да носи нашата държава всички сме наясно. В началото на тази седмица едно 28-годишно момиче почина от мозъчни тромбози близо месец след поставена ваксина. Това не бе съобщено в сводките. В нашата страна ваксиналното покритие е под 20 на сто. Всеки, който иска може да се ваксинира, но хората просто нямат доверие в целия този процес. Българите по начало сме недоверчиви хора. От онези, които починаха, между 7 и 10 на сто са били ваксинирани. Така че има много основания за съмнения във всичко това за онези, които обичат да мислят. Категорично невярно е да се твърди, че само неваксинираните граждани застрашавали всички останали.От епидемиологична гледна точка, един човек, който не е ваксиниран и друг, който е, са в едно и също положение, защото и единият, и другият могат да се заразят и да заразят и други хора.
Аз не искам да мотивирам никого да се ваксинира, защото не желая да нося отговорност за нещо, в което не съм сигурен и не съм убеден. На мен лично ми е доста странно, че властите както у нас, така и навсякъде по света, в момента се държат като акционери във фирмите, които произвеждат ваксините. Управленията на обществата влизат в ролята на защитници и промоутъри на фирмите-производители. А те от своя страна вече могат да правят каквото си искат, защото са освободени от отговорност.Не искам да бъда разбран неправилно – аз задавам въпроси, чиито отговори търся. И не отричам правото на всеки един човек да поеме лична отговорност и да си поставя колкото иска ваксини – дори от онези с изтекъл срок на годност.
Важно е обаче хората да са спокойни, да не се панират, да не изпадат в тревожност и депресии, а да се опитват да живеят нормално, защото сега сме в сезона на всевъзможните вирусни инфекции. В болници трябва да влизат само онези, които имат нужда от кислород, а не всеки, който вдигне малко по-висока температура.